Тимъти Ботъмс (Timothy Bottoms)

От талантливото актьорско поколение от четирима братя Тимъти Ботъмс е най-близо до постигането на абсолютна суперзвезда през 70-те години на миналия век. Най-възрастният от четиримата братя и сестри, той е последван от Джоузеф Ботъмс, Сам Ботъмс и Бен Ботъмс.

И четирите момчета са родени и израснали в Санта Барбара, Калифорния, като рождената дата на Тимъти Джеймс е 30 август 1951 г. Като деца на Джеймс "Бъд" Ботъмс, скулптор и гимназиален учител по рисуване, и съпругата му Бети, артистичното изразяване със сигурност е било насърчавано в това семейство и Тимоти изразява жив интерес, дори в предучилищна възраст, към желанието си да се изявява. Той е местен член на Младежките театрални постановки в училище, а през 1967 г. обикаля Европа заедно с Мадригалското дружество на Санта Барбара, което затвърждава стремежите му.

След завършване на гимназията Тимъти е забелязан от Universal в сценична постановка на "Ромео и Жулиета" и е избран (без предишен опит в киното) за главната роля във филма на режисьора Далтън Тръмбо "Джони има пистолет" (1971 г.). В ролята на Джо, млад американски войник, който е обстрелван и остава без ръце и крака в последния ден на Първата световна война, Тимъти получава отлични отзиви и печели номинация за "Златен глобус" като "Най-обещаващ дебютант". Следващата му главна роля го изстрелва във висшата лига. В ролята на безцелното момче от Тексас "Сони", чувствителният, с тъжни очи, младежки фокус на Питър Богданович, носител на "Оскар" за "Последното филмово шоу" (1971 г.), филмът прави пълноценни звезди не само Тимъти, но и Джеф Бриджис и Сибил Шепърд. По-малкият брат Сам, който често посещава снимачната площадка, се оказва трогателно въвлечен в ролята на прост, наивен и злополучен герой.

Началото на 70-те години на миналия век е време на големи лични постижения за Тимъти в киното. Занимателно злонамерен и изглеждащ леко некомфортно в кожата си, той доказва, че първите му отзиви не са били случайни. Той се появява с голяма полза в трогателната драма "Любов и болка, и цялата работа" (1973 г.) срещу доайена на британското актьорско майсторство Маги Смит и в ролята на косматия колежански герой в касовия хит "The Paper Chase" (1973 г.). В стремежа си да се освободи от чувствителния си прототип, той се впуска в по-странни, по-мрачни персонажи с "Лудият свят на Юлиус Врудер" (1974) и "Rollercoaster" (1977). Тези усилия обаче не са толкова успешни и той бързо открива, че филмовата му кариера се изплъзва на 26-годишна възраст.

Надраснал неудобната си прелест, той се преориентира към по-малкия екран, за да си осигури предизвикателни роли, като например библейската главна роля в "Историята на Давид" (1976); бившия затворник в "Малък град в Тексас" (1976); банковия служител в "Разменните монети" (1976) на Артър Хейли; фатално пострадалия състезател по лека атлетика в "Сияен сезон" (1979) и ролята на Реймънд Маси (в която остарява с 30 години) в амбициозния минисериал "На изток от рая" (1981), в който брат му Сам пресъздава ролята на Джеймс Дийн.


Успехът на Тимоти със сигурност насърчава по-малките му братя и сестри. По това време Джоузеф, Сам и Бен вече бяха постигнали значителни успехи в кариерата си. Като група четиримата братя се включват заедно в телевизионния филм "Островни синове" (1987 г.), в който всички те играят братя и използват истинските си имена. Филмът е промотиран като пилотен за предстоящ седмичен сериал, но не успява да се наложи. Макар че Тимъти продължава да работи стабилно през 80-те и 90-те години на ХХ век, качеството на материалите, които му се предоставят, става все по-стандартно. Ролите във филми като "Нашественици от Марс" (1986), "Скитникът" (1988) и чуждестранния "Истанбул" (1989) не допринасят за възобновяването на предишния му успех. Продължението на прочутия му "Последен филм", озаглавено "Тексасвил" (1990), можеше да накара главите да се обърнат, но вместо това филмът реши да се съсредоточи върху Джеф Бриджис (който в този момент беше голяма звезда), докато на героя на Тимоти беше отделено малко време, което по същество беше епизодична роля.

В началото на хилядолетието Тимъти усеща леко вкуса на предишната си слава, като показва талант за пародия с невероятното си превъплъщение в президента Джордж Буш-младши. Кой би си помислил? Точната пародия на Ботъмс в "Това е моят Буш! (2001 г.) с любезното съдействие на създателите на "Саут парк" доведе до кратко участие на Буш в семейния филм "Ловецът на крокодили": (2002) и много по-сериозния телевизионен филм DC 9/11: време на криза (2003 г.). Интересно е, че Тимъти не се нуждаеше от почти никакви протези. Той просто раздели косата си по различен начин, добави малко припряност и имитираше походката му!

Все още момчешкият на вид актьор със същата струйка тъга и неудобство работи без прекъсване през последните тридесет години и участва в над 65 филма. Напоследък блести в малки независими филми, като например с нефункционалния си баща в "Слон" (2003) на сценариста и режисьора Гюс Ван Сант, в който се разказва за масово убийство в гимназия, подобна на тази в Колумбайн, и в по-близкия му образ на актьор на средна възраст, който търси ранната си слава в "Рай, Тексас" (2006).

Други филми на хилядолетието са "Шанхайска целувка" (2007), "По пътя" (2007), римейкът на "Призивът на дивото" на Джек Лондон (2009), "Паунд плът" (2010), "Царството на къртиците" (2012) и странната романтична комедия "Една нощ" (2012) в ролята на продуцент/сценарист/режисьор на филма Джил Джарес. Освен това често е гледан в такива комедийни и драматични телевизионни филми като "Джейн Доу": Сега го виждаш, сега не (2005), Прилепи-вампири (2005), Омъжих се за кого? (2012), Сладка капитулация (2014) и Как да не се предлагаш (2015), и гостува в популярните сериали "Жената на губернатора", "Анатомията на Грей", "Частна практика" и "Мостът".

От брака на Тимъти с фолк певицата Алиша Кори от 1975 до 1978 г. се ражда син Бартоломю. Той има още три деца (Бентън, Уилям, Бриджит) от настоящата си съпруга (от 1984 г.) Марсия Морехарт. Ботъмс разпределя времето си между актьорската си работа и другата си голяма любов - обучението на диви коне в двете си ранчота близо до Биг Сур, Калифорния. Покрай работата си е работил като помощник на геодезист.

Докато братята Джоузеф и Бен в наши дни са по-рядко срещани и намират задоволителен живот извън Холивуд, Сам преследва собствената си кариера до смъртта си от рак на мозъка през 2008 г. на 53-годишна възраст. Най-големият им брат продължава да проявява таланта си с по-нови първостепенни роли във филми като драмата "Добре дошли в мъжката група" (2016), хорър опуса "Сарай" (2019) и приключенския трилър "Тар" (2020). - И.И. превод