Омар Шари / Omar Sharif

Омар Шариф, роден като Мишел Демитри Шалхуб на 10 април 1932 г. в Александрия, Египет, израства в заможно семейство с ливански и сирийски корени. Баща му Джоузеф Шалхуб е търговец на дървен материал, а майка му Клер (Саада) се грижи за дома. Възпитан е като католик и получава образование в престижния колеж „Виктория“ в Александрия, където учи заедно с бъдещия крал Хусейн на Йордания. По-късно завършва Университета в Кайро със специалност математика и физика, преди да постъпи в семейния бизнес с дървен материал.

Любовта му към киното го отвежда на снимачната площадка на „Siraa Fil-Wadi“ („Пламтящото слънце“, 1954), където партнира на прочутата египетска актриса Фатен Хамама. Двамата се женят през 1955 г., а заради брака Шариф приема исляма и новото си име – Омар аш-Шариф. С Хамама имат един син, Тарек, който дори изиграва младия Живаго в „Доктор Живаго“. Бракът им продължава почти двадесет години, но през 1974 г. се разделят, а актьорът така и не се жени повторно.

Кариерата му в Египет бързо го издига до звезда, но истинският пробив идва с дебюта му в англоезичното кино – епичният „Лорънс Арабски“ (1962), където влиза в ролята на харизматичния Шериф Али. Изпълнението му впечатлява критиците и му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща роля, както и световна слава. Успехът е последван от една от най-емблематичните му роли – Юрий Живаго в романтичната класика „Доктор Живаго“ (1965) на Дейвид Лийн. Филмът се превръща в един от най-гледаните в историята и затвърждава мястото на Шариф като международна звезда.

През следващите десетилетия той се снима в редица продукции в Европа и Холивуд, включително „Funny Girl“ (1968) редом до Барбра Стрейзънд и продължението „Funny Lady“ (1975). Макар и да участва в много жанрове – от исторически епоси до комедии и трилъри – именно чарът и магнетичното му присъствие на екрана го превръщат в любимец на публиката по цял свят.

Извън киното Шариф е запален бридж играч и от 60-те години насетне се слави като един от най-добрите в света. Става съавтор на рубрика за бридж в „Chicago Tribune“, пише няколко книги и дори лицензира името си за компютърната игра „Omar Sharif Bridge“, която се продава успешно от 90-те години. В по-късните си години сам признава, че е имал твърде много страсти – бридж, коне, хазарт – и решава да се съсредоточи повече върху семейството и работата си.

След известно затишие в кариерата, през 2003 г. се завръща с триумф в европейското кино с френския филм „Monsieur Ibrahim et les fleurs du Coran“, където играе възрастен мюсюлмански магазинер. Ролята му носи награда „Сезар“ за най-добър актьор – френския еквивалент на „Оскар“, както и признание на фестивала във Венеция. Това късно признание отново показва таланта му да съчетава дълбочина и човечност в образите си.

През 2012 г. става ясно, че страда от болестта на Алцхаймер. На 10 юли 2015 г. Омар Шариф умира от сърдечен удар в Кайро на 83-годишна възраст. Оставя след себе си наследство от незабравими роли и образа на артист, който успешно свързваше културите на Изтока и Запада, превръщайки се в една от най-големите икони на световното кино.