Майкъл Дж. Полард / Michael J. Pollard

Майкъл Дж. Полард е една от онези редки фигури в американското кино, чието присъствие остава незабравимо не заради типичната филмова харизма, а заради странната, почти магическа смесица от невинност, ексцентричност и непредсказуемост. Роден в Пасаик, Ню Джърси, син на барман с полски корени, той отрано влиза в ролята на наблюдател – на човек, който чете света по странични линии, а това умение постепенно се превръща в основата на неговите най-интересни персонажи.

Пътят му към актьорството започва в Actor’s Studio, където учи драма в един и същи период с млада Мерилин Монро – необичайна среща на бъдещи икони. През ноември 1958 г. Полард дебютира на Бродуей в „Comes the Day“, партнирайки на Джордж С. Скот и Джудит Андерсън. Само година по-късно получава възторжени критики за участието си в пиесата на Уилям Индж „A Loss of Roses“, което привлича вниманието на холивудските студия. Тази ранна сценична кариера полага основата на неговия специфичен стил – леко отнесен, но изключително точен в детайла.

На малкия екран Полард бързо намира мястото си в антологични сериали и класически продукции. Запомнящ се е като братовчеда Джером Кребс в *The Many Loves of Dobie Gillis*, а в света на sci-fi оставя следа с роли в *Lost in Space* и *Star Trek*. Крехката му фигура и детско лице му позволяват да играе герои много по-млади от реалната му възраст, което се превръща в негова характерна ниша. Той влиза и в образа на пакостливия Мистър Миксиспитлик в *Superboy* – роля, която сякаш е писана за него.

Големият му пробив идва през 1967 г. – в *Bonnie and Clyde*, шедьовъра на Артър Пен, Полард се превъплъщава в C.W. Moss, наивния, но лоялен механик, чието участие в престъпния път на двойката е едновременно трагично и човешко. Ролята му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща роля и го превръща в една от най-обсъжданите нови личности в Холивуд. След този успех той получава редица предложения за странни, силни и нестандартни персонажи – не е типичната звезда, но е актьор, който оставя следа.

Сред най-ярките му роли след *Bonnie and Clyde* е представянето му като Хенри Маккарти – лудия, опасен и напълно непредвидим образ в западния филм *Dirty Little Billy* (1972), който и до днес се смята за едно от най-силните му превъплъщения. В *Hannibal Brooks* (1969) неговият Пеки е част от група партизани, бягащи през Алпите, и внася тъмна лекота в историята.

През 80-те Полард преминава през труден период на зависимости, но успява да се възстанови. Въпреки това по-късните му роли са по-епизодични – появява се в *Roxanne* (1987), *American Gothic* (1987), *Dick Tracy* (1990) и в култовия хорър-дебют на Роб Зомби *House of 1000 Corpses* (2003). Дори и в кратките моменти на екран той остава същият неповторим Полард – неуловим, ексцентричен и винаги интересен.

Майкъл Дж. Полард умира от сърдечен арест на 20 ноември 2019 г. в Лос Анджелис, на 80-годишна възраст. Оставя след себе си наследство, което се измерва не в бляскави главни роли, а в силата на характерната присъственост – актьор, който правеше странното красиво и човешкото – необикновено.