Улрих Тукур / Ulrich Tukur

Улрих Тукур е роден и израснал в Германия, като детството и младежките му години преминават между Хесен, Вестфалия и Долна Саксония. В юношеска възраст живее близо до Хановер, а като ученик прекарва една година в Бостън, САЩ, като участник в програмата на *American Field Service (AFS)*. След завръщането си завършва гимназията през 1977 г., преминава през военна служба и започва да следва германистика, английска филология и история в Университета в Тюбинген. Паралелно с обучението си свири като музикант, а именно на една от тези изяви е забелязан и поканен да се пробва като актьор — случай, който поставя началото на изключителната му артистична кариера.

През 1980 г. Тукур постъпва в Държавната висша школа за музика и сценични изкуства в Щутгарт, където започва професионалното му актьорско обучение. Още като студент получава първата си филмова роля – във *Die Weiße Rose* (1982) на Михаел Ферхьовен, където играе Вили Граф, един от реалните членове на антинародистката съпротива срещу нацизма. След завършването си през 1983 г. започва кариера в театъра, първо в Общинския театър на Хайделберг, а после и в Мюнхен, където впечатлява легендарния режисьор Петер Задек. Съвместната им работа бележи дългогодишно творческо партньорство, започнало с постановката *Ghetto* (1984), която носи на Тукур национално признание.

От 1985 до 1995 г. той е сред водещите актьори в *Deutsches Schauspielhaus* в Хамбург, където под режисурата на Задек се превъплъщава в множество емблематични роли – Марк Антоний в *Юлий Цезар*, Алва Шьон в *Лулу* на Франк Ведекind, а по-късно и в *Хамлет*. Творческият му диапазон и сценичен магнетизъм му носят титлата „Актьор на годината“ през 1986 г., а същата година печели и „Златната мечка“ на Берлинале за филма *Stammheim*.

След средата на 90-те години Тукур разширява дейността си и като режисьор – между 1995 и 2003 г. заедно с Улрих Валер ръководи *Hamburger Kammerspiele* и фестивала *Hamburg Theater Festival*. През 2004 г. се появява за първи път в телевизионната поредица *Tatort* в епизода *Das Böse*, за който печели Германската телевизионна награда за най-добър актьор. От 2010 г. изиграва и един от най-запомнящите се съвременни герои в същата поредица — инспектора Феликс Мурот, мълчалив и интроспективен следовател, който се бори не само с престъпността, но и със собствените си демони.

През 2009 г. Тукур изпълнява главната роля в историческата драма *John Rabe*, превъплъщавайки се в германския индустриалец, спасил хиляди китайски цивилни по време на клането в Нанкин – роля, която му носи Германската филмова награда, Баварската филмова награда и признание като един от най-силните актьори на своето поколение.

Паралелно с актьорството, Тукур поддържа страстта си към музиката. През 1995 г. основава *Ulrich Tukur & The Rhythm Boys* – джаз и суинг група, с която обикаля Германия и Европа. Освен че пее, той свири на пиано и акордеон, като групата му се превръща в артистичен проект, обединяващ хумор, носталгия и музикална елегантност.

През 2007 г. издава сборник с разкази – *Die Wasserrose im Speisesaal: Venezianische Geschichten*, посветен на Венеция, града, който обича и където живее част от годината със съпругата си, фотографката Катарина Йон. Тукур е баща на две дъщери от първия си брак и живее между остров Джудека във Венеция и тосканското село Монтепиано, където се занимава и с винопроизводство.

През кариерата си Улрих Тукур е удостоен с множество престижни отличия – наградите „O.E. Hasse“, „Boy Gobert“, „Актьор на годината“, „Златна камера“, „Adolf Grimme“, „Bayerischer Filmpreis“ и дори френското звание *Chevalier de l’Ordre des Arts et des Lettres*.

Днес той е не просто един от най-уважаваните германски актьори, но и истински ренесансов артист – театрал, музикант, писател и интелектуалец, който продължава да съчетава сцената и живота с еднаква страст и достойнство.