Дани ДеВито / Danny DeVito

Даниел Майкъл „Дани“ ДеВито изминава половин век кариера между сцена, телевизия и кино – актьор, режисьор и продуцент с безпогрешно чувство за характер и ритъм. Роден на 17 ноември 1944 г. в Нептюн, Ню Джърси, в италиано-американско семейство, той израства в Асбъри Парк, учи в католически и подготвителни училища и за кратко работи като козметик в салона на сестра си – път, който го отвежда до Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк. Там се влюбва в актьорството, среща млади колеги като Майкъл Дъглас и Рия Пърлман, и започва да играе офбродуей. Първите филмови роли са епизоди, а големият шанс идва през 1975 г. с „Полет над кукувиче гнездо“ – проблясък, който още не превръща името му в марка.

Истинският пробив е по телевизията: през 1978 г. ДеВито влиза като Луи ДеПалма в ситкома „Такси“ – дребен по ръст, гигант по присъствие. Хапливият диспечер се превръща в култова фигура, а ДеВито печели „Еми“ и „Златен глобус“, докато сериалът (1978–1983) определя стандарта за ансамблова комедия. Паралелно киното го осиновява за характерен актьор: „Романс за камъка“ (1984) и „Безмилостни хора“ (1986) затвърждават комедийната му нахаканост, а режисьорският му дебют „Хвърли мама от влака“ (1987) показва, че зад камерите е също толкова точен. Краят на десетилетието носи черната сатира „Войната на семейство Роуз“ (1989), а в началото на 90-те той режисира мащабната биографична драма „Hoffa“ (1992) и влиза в попкултурния пантеон като Пингвина в „Батман се завръща“ (1992).

Средата на 90-те е златен период на двойна скорост. Като актьор и разказвач в „Матилда“ (1996) – която и режисира – ДеВито съчетава злобната комедия с топъл хуманизъм; „Близнаци“ (1988) и по-късно „Junior“ (1994) развиват плодотворния контраст с Арнолд Шварценегер. Като продуцент, чрез основаната заедно с Рия Пърлман компания Jersey Films, подпомага проекти с дълъг живот – „Криминале“ (1994), „Игра на пари“ (1995), „Ерин Брокович“ (2000) и други, които доказват, че интуицията му обхваща и авторското, и комерсиалното кино.

След 2000 г. ДеВито се движи свободно между жанрове и формати: режисира черната комедия „Смърт на Смучи“ (2002), а от 2006 г. влиза в „Слънчева Филаделфия“ като Франк Рейнолдс – роля, която пренаписва границите на телевизионния цинизъм с неподражаема физическа комедия и импровизационен заряд. Гласът му стига до ново поколение с „Лоракс“ (2012), а по-късно се забавлява в „Dumbo“ (2019) на Тим Бъртън и „Jumanji: The Next Level“ (2019). На Бродуей в „The Price“ (2017) получава номинация за „Тони“ и печели театрални отличия, напомняйки, че сцената е първата му любов. През 2020-те добавя телевизионната анимация „Little Demon“ (2022), семейна колаборация с дъщеря му Луси ДеВито, и се завръща към студийните приключения с „Haunted Mansion“ (2023).

Като продуцент и режисьор той продължава да жонглира между сатиричното и човешкото, а като актьор остава майстор на „малкия голям“ човек – амбициозен, лукав, често морално съмнителен, но неизменно забавен. Личният му живот е дълга творческа връзка с Рия Пърлман (брак от 1982 г., три деца) и трайни приятелства и съавторства, започнали още от Академията – най-вече с Майкъл Дъглас. Отличията включват „Еми“, „Златен глобус“, множество номинации, както и статут на един от най-разпознаваемите американски комици и режисьори на черни комедии.

Към 2025 г. Дани ДеВито остава активно зает – пред камерата като Франк в „Слънчева Филаделфия“, в нови филмови участия и зад камера по подготвяни проекти, сред които следващият му режисьорски филм. Наследството му се чете най-добре в диапазона: от Луи ДеПалма и Пингвина, през „Матилда“ и „Войната на семейство Роуз“, до Франк Рейнолдс – галерия, която доказва, че не размерът на героя, а въображението на актьора пише историята.