Мартин Ландау / Martin Landau

Носителят на "Оскар" Мартин Ландау е роден на 20 юни 1928 г. в Бруклин, Ню Йорк. На 17-годишна възраст е нает от "Ню Йорк Дейли Нюз" да работи в отдела за промоции, след което става щатен карикатурист и илюстратор. През петте си години във вестника той е илюстратор на рубриката на Били Роуз "Подкова за питчинга". Работи и за карикатуриста Гъс Едсън по комикса "The Gumps". Голямата амбиция на Ландау е да играе и през 1951 г. той дебютира на сцената в "Детективска история" в Peaks Island Playhouse в Пийкс Айлънд, Мейн. През същата година дебютира извън Бродуей в "Първа любов".

Ландау е един от 2000-те кандидати, които се явяват на прослушване в "Actors Studio" на Лий Страсбърг през 1955 г.; приети са само той и Стив Маккуин. Ландау е приятел на Джеймс Дийн и Маккуин в разговор с Ландау споменава, че познава Дийн и се е срещал с Ландау. Когато Ландау го попитал къде са се запознали, Маккуин му съобщил, че е видял Ландау да се вози на гърба на мотоциклета на Дийн в гаража в Ню Йорк, където работел като механик.

В средата на 50-те години Ландау играе в телевизионните антологии Playhouse 90 (1956), Studio One (1948), The Philco Television Playhouse (1948), Kraft Television Theatre (1947), Goodyear Television Playhouse (1951) и Omnibus (1952). Започва да се изявява, след като замества звездата Франшо Тоун в извънбродуейското възраждане на "Чичо Ваня" на Антон Чехов през 1956 г. - известна постановка, която помага за поставянето на извънбродуейския театър на нюйоркската театрална карта.

През 1957 г. дебютира на Бродуей в пиесата "Посред нощ". Като част от гастролиращата компания със звездата Едуард Г. Робинсън, той стига до Западното крайбрежие. Дебютира в киното в "Свинският хълм" (1959 г.), но на филмова сцена забива като тежкар в класическия трилър на Алфред Хичкок "На север от северозапада" (1959 г.), в който е застрелян на върха на планината Ръшмор, докато садистично настъпва пръстите на Кари Грант, който се държи за живота си на скалата. Участва и в блокбъстъра "Клеопатра" (1963 г.) - най-скъпият филм, правен някога до този момент, който едва не проваля 20th Century-Fox и поражда един от най-големите обществени скандали - любовната афера между Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, която засенчва самия филм. Въпреки трудностите, свързани с филма, запомнящото се превъплъщение на Ландау в ключовата роля на Руфио е високо оценено от публиката и моментално катапултира популярността му.

През 1963 г. Ландау изиграва запомнящи се роли в два епизода на научнофантастичния антологичен сериал "Външни граници" (1963 г.), "Външни граници": The Bellero Shield (1964) и The Outer Limits: Човекът, който никога не се е раждал (1963 г.). Той е първият избор на Джийн Родънбъри да изиграе г-н Спок в Star Trek (1966 г.), но ролята е поверена на Леонард Нимой, който по-късно замества Ландау в Mission: Невъзможна (1966) - сериалът, който наистина прави Ландау известен. Първоначално Ландау не е трябвало да бъде редовен участник в сериала, в който участва и съпругата му Барбара Бейн, за която се е оженил през 1957 г. Героят му Ролин Хенд е трябвало да се появява периодично в "Мисия: Невъзможна (1966), но когато продуцентите имат проблеми със звездата Стивън Хил, Ландау е използван за заместник. Персонажът на Ландау е толкова добре приет и толкова популярен сред публиката, че той става редовен участник. Ландау получава номинации за "Еми" като изключителен главен актьор в драматичен сериал за всеки от трите сезона, в които участва. През 1968 г. печели наградата "Златен глобус" като най-добра мъжка телевизионна звезда.

В крайна сметка той напуска сериала през 1969 г. след спор за заплатата, когато новата звезда Питър Грейвс получава договор, според който получава повече от Ландау, чийто договор гласи, че ще има равенство с всеки друг актьор в сериала, който печели повече от него. Продуцентите отказват да отстъпят и той и Бейн, която става първата актриса в историята на телевизията, удостоена с три последователни награди "Еми" (1967-69 г.), докато участва в сериала, напускат сериала, уж за да продължат кариерата си в киното. Всъщност този ход забавя кариерите им и "Мисия: Невъзможното (1966) продължава още четири години с други актьори.

Ландау се появява в подкрепа на Сидни Поатие в "Наричат ме мистър Тибс"! (1970 г.), по-малко успешното продължение на наградения с "Оскар" филм "В разгара на нощта" (1967 г.), но той не предизвиква повече работа от подобен калибър. Участва в телевизионния филм "Добре дошъл у дома, Джони Бристол" (1972 г.) на CBS, където играе военнопленник, който се завръща в САЩ от Виетнам. През следващата година заснема пилотен филм за NBC за предложеното шоу "Savage". Въпреки че е режисиран от новоизгряващия вундеркинд Стивън Спилбърг, NBC не приема сериала. Нуждаейки се от работа, Ландау и Бейн се преместват в Англия, за да изиграят главните роли в синдикалния научнофантастичен сериал "Космос: 1999" (1975 г.).

Кариерата на Ландау и Бейн замира, след като Space: 1999 (1975) е спрян от производство, и те се свеждат до участие в телевизионния филм The Harlem Globetrotters on Gilligan's Island (1981). Това е надирът на кариерата и на двамата, а актьорските дни на Бейн и бракът им скоро приключват. Ландау, един от най-талантливите характерни актьори в Холивуд и не без признание, е достигнал дъното на кариерата си. През 1983 г. той затъва в нискобюджетни научнофантастични филми и филми на ужасите като "Съществото" (1981) - роли, които са далеч под таланта му.

Ренесансът на кариерата му започва бавно с постоянна роля в ситкома на NBC "Бъфало Бил" (1983 г.) с участието на Дабни Колман. На Бродуей поема главната роля във възраждането на "Дракула" и тръгва на път с националната гастролна компания. Накрая ренесансът на кариерата му започва да набира скорост, когато Франсис Форд Копола му отрежда важна поддържаща роля в неговия "Тъкър: Човекът и неговата мечта" (1988), за който Ландау е номиниран за "Оскар" като най-добър актьор в поддържаща роля. За тази роля той печели втория си "Златен глобус". На следващата година получава втората си поредна номинация за "Оскар" за най-добър поддържащ актьор за превъзходното си превъплъщение в ролята на съпруг-прелюбодеец в "Престъпления и простъпки" (1989) на Уди Алън. Следва ролята на известния ловец на нацисти Симон Визентал във филма на TNT "Макс и Хелън" (1990). Въпреки това върхът на творчеството му след "Мисия: Невъзможна (1966) предстои да бъде изкачен. Той се превъплъщава в Бела Лугоши в биографичния филм на Тим Бъртън "Ед Ууд" (1994 г.) и получава блестящи отзиви. За изпълнението си получава Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля. Мартин Ландау, превъзходният характерен актьор, най-накрая бе признат с най-голямата награда в професията си. Изпълнението му, което му донесе и третия "Златен глобус", му донесе многобройни награди в допълнение към "Оскар" и "Златен глобус", включително най-високите отличия от Кръга на нюйоркските филмови критици и Националното дружество на филмовите критици. Ландау продължава да играе най-различни роли в киното и по телевизията, като се представя отлично в поддържаща роля в "Маджестик" (2001). През 2004 г. получава четвъртата си номинация за "Еми" като изключителен гост-актьор в драматичен сериал за "Без следа" (2002).

Мартин Ландау е удостоен със собствена звезда на Холивудската алея на славата, която се намира на булевард "Холивуд" 6801.

Мартин Ландау умира в Лос Анджелис, Калифорния, на 15 юли 2017 г. - И.И. превод