Ан-Маргрет / Ann-Margret

Ан-Маргрет, родена като Ан-Маргрет Олсон на 28 април 1941 г. във Валшьобин, Швеция, е единствено дете в семейството на Анна Регина и Карл Густав Олсон. Баща ѝ работи в електрическа компания, а майка ѝ е домакиня. Семейството емигрира в САЩ, когато тя е на шест години, и се установява в района на Чикаго. Като дете проявява интерес към музиката и танца, а по-късно учи в Северозападния университет, преди да се насочи към сцената и Лас Вегас.

Талантът ѝ е забелязан от Джордж Бърнс, което води до договори с RCA за звукозапис и с 20th Century Fox за кино. През 1961 г. сингълът ѝ *I Just Don’t Understand* влиза в Топ 20 на Billboard Hot 100, а дебютът ѝ на големия екран е в *Pocketful of Miracles* на Франк Капра, където играе дъщерята на героинята на Бет Дейвис. Скоро след това идват и първите ѝ големи успехи – мюзикълът *State Fair* (1962), тийн сензацията *Bye Bye Birdie* (1963) и култовият *Viva Las Vegas* (1964), където си партнира с Елвис Пресли. Тези роли я превръщат в тийн идол, секссимвол и една от най-популярните актриси на 60-те.

През втората половина на десетилетието получава противоречиви отзиви – филми като *Bus Riley’s Back in Town* и *The Swinger* са критикувани, докато *The Cincinnati Kid* (1965) с участието на Стив Маккуин е възхваляван. Въпреки успехите, тя остава заклещена в образа на „секс коте“, от който дълго време не успява да се освободи. В края на 60-те снима в Италия, но скоро отново се завръща в Холивуд и през 1970 г. вече е сред водещите звезди с участия в *R.P.M.* (1970) и собствени телевизионни проекти.

Истинският ѝ артистичен пробив идва с *Carnal Knowledge* (1971) на Майк Никълс – роля, за която получава номинация за „Оскар“ и променя изцяло публичния си имидж. През 1972 г. преживява тежък инцидент по време на шоу в Лейк Тахо, който почти слага край на кариерата ѝ, но след възстановяването ѝ тя се връща още по-силна. Втора номинация за „Оскар“ получава за *Tommy* (1975), рок операта на The Who, с която затвърждава мястото си сред уважаваните актриси на своето поколение.

През следващите десетилетия Ан-Маргрет играе в редица успешни филми – *Magic* (1978) с Антъни Хопкинс, *The Train Doesn’t Stop Here Anymore* (1983), телевизионна адаптация на *Трамвай „Желание“*, и *Grumpy Old Men* (1993), където ролята ѝ на обект на желанията на Джак Лемън и Уолтър Матау носи нова популярност сред по-младата публика.

Като певица тя продължава да се изявява на сцена, особено в Лас Вегас, а като актриса остава активна в киното и телевизията и през XXI век. Ан-Маргрет успява да преодолее рамките на имиджа си на секссимвол от 60-те и да се утвърди като артистка с впечатляваща дълголетност, съчетаваща харизма, драматичен талант и неподражаемо сценично присъствие.