Шарлот Гейнсбърг / Charlotte Gainsbourg

Шарлот Гейнсбърг е родена в Лондон през 1971 г. в едно от най-емблематичните артистични семейства на Европа – майка ѝ е английската актриса и певица Джейн Бъркин, а баща ѝ е легендарният френски музикант, актьор и провокатор Серж Гензбур. Детството ѝ минава в Париж, където още от ранна възраст попада сред творци, режисьори, музиканти и писатели. Въпреки славата около родителите ѝ, тя израства истински срамежлива, тихо наблюдаваща света около себе си, което по-късно се превръща в характерна част от екранното ѝ присъствие.

На едва тринайсет години прави своя дебют в киното, а само две години по-късно печели „Сезар“ за най-обещаваща актриса – ранен знак за впечатляващия ѝ талант. През 1993 г. за първи път играе в англоезичен филм – „The Cement Garden“, режисиран от чичо ѝ Андрю Бъркин, което подчертава способността ѝ да преминава свободно между два езика и две култури. Малко по-късно, през 1994 г., излиза и на театралната сцена в пиесата „Oleanna“ на Дейвид Мамет, където среща съвсем различен тип изисквания към актьорската игра – нещо, което значително я обогатява.

През 1996 г. влиза в ролята на Джейн Еър в едноименната филмова адаптация на класическия роман на Шарлот Бронте – роля, която съчетава крехкост, интелект и сила, и я утвърждава като актриса с рядко нюансирано изпълнение. Продължава да изгражда кариерата си, като редува европейски и международни продукции. През 2006 г. се появява в „The Science of Sleep“ на Мишел Гондри заедно с Гаел Гарсия Бернал – филм, който отлично съответства на нейния поетичен и леко сюрреалистичен стил. Година по-късно играе Клер в „I’m Not There“, необичайната биографична интерпретация на живота на Боб Дилън, към който добавя и своя музикална следа, записвайки кавър на „Just Like a Woman“.

Една от най-силните роли в кариерата ѝ идва през 2009 г. с „Antichrist“ на Ларс фон Триер – филм, който разделя критиците, но безспорно доказва актьорската ѝ смелост. За изпълнението си тя получава наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан. С режисьора продължава да работи и по-късно – първо във френско-австралийската драма „The Tree“, а след това в „Melancholia“, където играе рамо до рамо с Кирстен Дънст в една от най-въздействащите научнофантастични драми на десетилетието.

Паралелно с киното, Шарлот поддържа и музикална кариера, в която често преплита лични теми, сънища, памет и експериментален звук – наследство, което продължава линията на баща ѝ, но със собствен, много по-интимен почерк. Продължава да работи и като актриса във френски и международни продукции, като остава вярна на ролите, които я предизвикват – психологически интензивни, емоционално дълбоки и необичайни. Това я прави едно от най-запомнящите се и устойчиви присъствия в съвременното европейско кино.