Максимилиан Шел / Maximilian Schell

Максимилиан Шел е най-успешният немскоговорящ актьор в англоезични филми след Емил Джанингс, носител на първия "Оскар" за най-добър актьор. Подобно на Янингс, Шел печели "Оскар", но за разлика от него е отдаден антинацист. Всъщност, с изключение на Морис Шевалие и Марчело Мастрояни, Шел несъмнено е най-успешният неанглоговорящ чуждестранен актьор в историята на американското кино.

Шел е роден във Виена, Австрия, на 8 декември 1930 г., но е израснал в Цюрих, Швейцария. (Австрия става част от Германия след аншлуса през 1938 г.), след което е окупирана от съюзниците от 1945 г. до 1955 г., когато отново се присъединява към семейството на нациите). От 1952 г. учи занаята си на сцената, а репутацията си създава с участия в немскоезични филми и по телевизията. Бил е прекрасен шекспиров актьор и има огромен успех с "Ричард III" (участвал е и в ролята на едноименния принц в немскоезичната версия на "Хамлет").

Шел дебютира в Холивуд през 1958 г. във филма за Втората световна война "Младите лъвове" (1958 г.) съвсем случайно, тъй като продуцентите са искали да наемат сестра му Мария Шел, но линиите на комуникация са се пресекли и е бил нает той. Впечатлява американските продуценти като се превъплъщава в ролята на приятеля на германския войник Марлон Брандо, а впоследствие получава ролята на германския защитник в телевизионната драма "Съдът в Нюрнберг" (1961 г.) по "Плейхаус 90" през 1959 г. Той участва и в римейка за големия екран, за който печели "Оскар" за най-добър актьор през 1961 г., побеждавайки за "Оскар" колегата си Спенсър Трейси. За ролята си печели и "Златен глобус" и наградата на Кръга на нюйоркските филмови критици. В крайна сметка Шел печели още две номинации за "Оскар" за актьорско майсторство - през 1976 г. за най-добър актьор за "Човекът в стъклената кабина" (1975) и през 1978 г. като най-добър актьор в поддържаща роля за "Джулия" (1977) (която му носи и наградата на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор в поддържаща роля). Два пъти е номиниран за "Еми" за работата си в телевизията, а през 1993 г. печели "Златен глобус" за най-добро изпълнение на актьор в поддържаща роля в сериал, минисериал или телевизионен филм за "Сталин" (1992).

Шел е режисирал и филми, като през 1974 г. филмът му Der Fußgänger (1973) ("Пешеходецът"), на който Шел е сценарист, продуцент, режисьор и изпълнител на главната роля, е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и печели "Златен глобус" в същата категория. Документалният му филм за Марлене Дитрих, "Марлене" (1984), е широко приветстван като шедьовър в нехудожествения жанр и носи на продуцентите си номинация за "Оскар" за най-добър документален филм през 1985 г. През 2002 г. Шел издава филма "Моята сестра Мария" (Meine Schwester Maria, 2002), документален филм за кариерата и връзката му с Мария Шел. От 90-те години на миналия век Schell участва в много немскоезични филми, създадени за телевизията, като филма от 2003 г. Alles Glück dieser Erde (2003) (Целият късмет на света) и в минисериала The Return of the Dancing Master (2004), който е създаден по романа на Henning Mankell. Продължава да се изявява и на сцената, като през 2000 г. се появява в двойна роля в бродуейската постановка на сценичната версия на "Съдът в Нюрнберг", а през 2006 г. - в последната лондонска постановка на Робърт Олтман на пиесата на Артър Милър "Resurrection Blues". Умира на 31 януари 2014 г., на 83-годишна възраст, в Инсбрук, Австрия. - И.И. превод