Брайън Сингър / Bryan Singer

Брайън Сингър е роден в Ню Йорк и израства в Ню Джърси, в семейство, което насърчава художествените му интереси още от ранна възраст. Макар да не принадлежи към артистичен род, той открива любовта си към киното чрез видеокасети, фантастични истории и ранните работи на Спилбърг – влияния, които по-късно ясно ще се усещат в неговите филми. След училище постъпва първо в School of Visual Arts в Ню Йорк, а впоследствие завършва кино в Университета на Южна Калифорния (USC), където започва да оформя своя собствен стил – комбинация от визуална яснота, напрежение и характерен разказвателен ритъм.

Първите му стъпки в киното са с независими проекти, но истинският пробив идва през 1995 г. с „Обичайните заподозрени“. Филмът се превръща в култова криминална мистерия, отличена с две награди „Оскар“, и поставя Сингър сред най-интересните млади режисьори на своето поколение. Умението му да изгражда напрежение, да играе с очакванията на зрителя и да създава стилно, компактно кино го прави търсен талант в Холивуд.

20th Century Fox му поверяват „X-Men“ – проект, който по онова време се счита за рискован. Сингър подхожда сериозно към историята и вместо чист екшън създава филм, воден от теми като толерантност, страх и различност. „X-Men“ (2000) поставя началото на съвременния ренесанс на супергеройските филми и доказва, че комиксовите истории могат да имат драматична тежест. Следват „X2“, едно от най-хвалените заглавия във франчайза, и години по-късно – „Days of Future Past“, филм, който умело обединява два поколения актьори и се превръща в ключова част от вселената на Marvel/Fox.

Междувременно Сингър режисира „Superman Returns“ – опит да бъде възродена класическата филмова серия за Супермен. В него той отдава почит към оригиналните филми от 70-те и 80-те, като комбинира носталгия с модерна визуална визия.

Филмографията му включва и „Валкирия“, напрегнат исторически трилър с Том Круз, посветен на опита за убийство на Хитлер през 1944 г., както и приключенския „Джак, убиецът на гиганти“.

Сред най-известните му заглавия е „Бохемска рапсодия“ – биографичен филм за Фреди Меркюри и Queen. Макар продукцията да преминава през сътресения, филмът постига огромен световен успех и печели четири награди „Оскар“.

Въпреки професионалните постижения, Сингър е фигура, съпътствана от противоречия и лични обвинения, които засенчват част от кариерата му и напоследък го поставят извън големите студийни проекти.

Въпреки това той остава режисьор с ясно разпознаваем почерк – човек, който стои зад няколко ключови заглавия, оформили облика на съвременното жанрово кино, и допринесъл за превръщането на супергеройските филми в доминираща сила на големия екран.