Алън Аркин е американски актьор, носител на "Оскар", а също така известен режисьор, продуцент, автор, певец и композитор.
Роден е като Алън Улф Аркин на 26 март 1934 г. в Бруклин, Ню Йорк. Семейството му е еврейско емигрантско от Русия и Германия. През 1946 г. семейство Аркин се премества от Бруклин в Лос Анджелис, Калифорния. Баща му, Дейвид И. Аркин, е художник и писател, който работи като учител и губи работата си само заради това, че отказва да отговаря на въпроси за политическата си принадлежност по време на "червения страх" през 50-те години на ХХ век. Баща му оспорва уволнението с политически пристрастия и в крайна сметка побеждава, но за съжаление това става след смъртта му. Майка му, Беатрис (Уортис) Аркин, учителка, споделя възгледите на баща му. Младият Аркин се увлича по музиката и актьорското майсторство, като от 10-годишна възраст посещава различни курсове по актьорско майсторство. Учи в гимназия "Франклин" в Лос Анджелис, след това в градския колеж на Лос Анджелис от 1951 - 1953 г. и в колежа "Бенингтън" във Върмонт от 1953 - 1954 г. Пее в колежанската фолклорна група и участва в класа по драма. Отказва се от колежа, за да сформира фолклорната музикална група The Tarriers, в която Аркин е вокалист и свири на китара. Той е съавтор на хита от 1956 г. "The Banana Boat Song" - ямайска народна песен калипсо, която става по-известна като популярната версия на Хари Белафонте и достига до 4-то място в класацията на Billboard. По това време Аркин е млад актьор, който се бори за успех, играе епизодични роли по телевизията и на сцената и се препитава като разносвач, поправяч, мияч на съдове и детегледач. В периода 1958 - 1968 г. той свири и записва с детската фолклорна група The Babysitters. Записва и цял албум за лейбъла Elektra, озаглавен "Folksongs - Once Over Lightly".
През 1957 г. Аркин се появява за първи път на големия екран като вокалист на групата The Tarriers във филма Calypso Heat Wave (1957 г.). След това дебютира извън Бродуей като певец в "Хелоиз" (1958 г.). На следващата година постъпва на работа в театър "Компас" в Сейнт Луис, Мисури. Там привлича вниманието на режисьора Боб Силс и става първоначален член на трупата "Second City" в Чикаго. През 1961 г. Аркин дебютира на Бродуей в мюзикъла "От Втория град", за който пише текстове и скечове, след което изпълнява ролята на Дейвид Коловиц в бродуейската комедия "Влезте в час със смеха" (1963 г.), за която печели награда "Тони". Участва в бродуейския мюзикъл "От втория град", след което се завръща на Бродуей в ролята на Хари Берлин в "Luv" (1964 г.). Аркин прави режисьорския си дебют с оф-бродуейския хит "Eh?" (1966 г.), който представя младия актьор, наречен Дъстин Хофман. Той печели наградата Drama Desk за режисурата си на оф-бродуейската постановка на "Малки убийства" (1969 г.) и още една награда Drama Desk за "Случаят с убийството в Белия дом" (1970 г.). Режисира и оригиналната версия на забавния хит на Нийл Саймън "Слънчевите момчета" (1972 г.), която има над 500 представления.
Първата си номинация за "Оскар" като най-добър актьор Аркин печели за дебюта си в комедията "Руснаците идват" (1966) на режисьора Норман Джуисън, в която изпълнява ролята на лейтенант Розанов, съветски подводничар, който е взет за шпионин, след като лодката му случайно претърпява корабокрушение в Нова Англия. Аркин демонстрира драматичния си диапазон в ролята на психопатичния убиец Роат в напрегнатия филм "Чакай до тъмно" (1967), в ролята на Одри Хепбърн. Преоткрива себе си като чувствителен глухоням в "Сърцето е самотен ловец" (1968), за който получава втората си номинация за "Оскар" като най-добър актьор в главна роля. Следва най-известната му роля на капитан Йосарян в "Catch-22" (1970 г.), режисиран от Майк Никълс по едноименния антивоенен роман на Джоузеф Хелър. В нея Аркин вероятно дава най-силното си изпълнение, но кариерата му страда, защото филмът първоначално не оправдава очакванията. След няколко години режисьорска работа в телевизията, Аркин се завръща с впечатляващото превъплъщение на лекаря Зигмунд Фройд в "Решението на седемте процента" (1976). В началото на 80-те години на ХХ век той участва в три семейни филма, написани от съпругата му Барбара Дана и с участието на сина му Адам Аркин.
През 90-те години на миналия век той изиграва няколко забележителни роли, като например бивш бейзболист с горчивина в "Купърстаун" (1993) на TNT и забавен психиатър срещу Джон Кюсак в "Грос Пойнт Бланк" (1997). Печели похвали за ролята си на разведен баща, който се бори да задържи децата си в училищната система на Бевърли Хилс в "Slums of Beverly Hills" (1998 г.). Аркин изиграва блестящо ролята си срещу Робин Уилямс във филма за нацистката окупация на Полша Jakob the Liar (1999). Той се завръща и на нюйоркската сцена, където участва заедно със сина си Тони Аркин и Илейн Мей в "Power Plays", на който е и съавтор. Последното му завръщане в ролята на хъркащ хероин, сексуално луд, нецензурен дядо в "Малката мис Слънчице" (2006) му носи третата номинация за "Оскар" за най-добро изпълнение на актьор в поддържаща роля и първия му "Оскар".
Алън Аркин е съвременен ренесансов човек. В допълнение към постиженията си като актьор, режисьор и продуцент, той се изявява и като певец и автор на песни с популярните си композиции "Banana Boat Song", "Cuddle Bug", "That's Me" и "Best Time of the Year". Аркин е автор и на няколко книги, включително научнофантастични и някои детски истории, като "The Clearing", "The Lemming Condition" и "Cassie Loves Beethoven" сред другите му публикации. Той е баща на трима сина - Адам Аркин, Матю Аркин и Антъни Аркин, и дядо на Моли Аркин.
Алън Аркин е твърд привърженик на органичния начин на живот, а също и привърженик на опазването на околната среда и естествените местообитания. Той избягва средите на шоубизнеса и е известен като актьор, който не се интересува от престижни награди, но цени това да има добра работа и да бъде признат от колегите си. По собствените думи на Аркин той иска да "остане вкъщи за три месеца. Да живея толкова тихо, колкото е възможно." Аркин получава индианско име - Сив вълк - от приятелите си индианци в Ню Мексико. - И.И. превод