Робърт Мичъм е роден в Бриджпорт, Кънектикът, в семейство с труден старт – майка му Ан Хариѐт е норвежка имигрантка, а баща му Джеймс Томас Мичъм работи като корабостроител и по железниците. Когато Робърт е едва на две години, баща му загива в железопътна катастрофа, което принуждава майка му да отглежда сама трите деца, по-късно с помощта на своя втори съпруг, британски армейски майор. Семейството често се мести между Кънектикът, Ню Йорк и Делауеър, а Мичъм расте с усещането за несигурност и свобода, което постепенно оформя неговия независим, бунтарски характер.
Още като тийнейджър той показва непоносимост към правилата и авторитета. Прекарва голяма част от младостта си в пътувания на автостоп, работа на случайни места и живот буквално „на пътя“. Самият Мичъм по-късно разказва, че на 14-годишна възраст е бил обвинен в скитничество и за кратко е изпратен във верижна банда в Джорджия, откъдето успява да избяга – история, която се превръща в част от митологията около личността му.
След различни краткотрайни занимания – включително работа като помощник-писател при астролога Карол Райтър – съдбата го отвежда в Калифорния. Там попада в любителска театрална трупа в Лонг Бийч, където за пръв път усеща силата на сцената. Малко след това започва работа в компанията „Локхийд“, където тежките условия му причиняват временна слепота. Именно в този труден период той започва да търси по-смислено поприще и се насочва към киното.
Първоначално получава дребни роли, но работи неуморно и за кратко време се появява в десетки филми. През 1945 г. настъпва големият пробив – ролята на лейтенант Уокър в „The Story of G.I. Joe“ му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля. Скоро след това Мичъм се превръща в един от най-значимите актьори на филмовия ноар от 40-те години. Неговият привидно небрежен, отпуснат стил и хладна увереност го правят икона на жанра, но той също така блести и в уестърни, романтични драми и военни филми.
През 50-те години става истинска суперзвезда. Дори краткият му престой в затвора през 1949 г. за притежание на марихуана само увеличава имиджа му на „лошо момче“, но зад тази фасада стои изключително интелигентен и гъвкав артист. Мичъм участва в някои от най-дръзките и артистични филми на своето време – включително в шедьовъра „Нощта на ловеца“ (1955) на Чарлз Лоутън, където създава един от най-зловещите отрицателни образи в киното. Работи и като композитор, както и съавтор на оратория, поставена от Орсън Уелс в „Холивуд Боул“, което още веднъж показва необятния му творчески диапазон.
В следващите десетилетия Мичъм остава активен като актьор, преминавайки през хитови и по-малки проекти с еднакво спокойствие и професионализъм. През 80-те години намира нова аудитория чрез телевизионните епоси „Ветровете на войната“ и „Война и памет“, където неговият авторитетен, дълбок глас и емоционална сдържаност му печелят нова вълна почитатели.
Синовете му Джеймс и Кристофър Мичъм, както и внукът му Бентли Мичъм, също стават актьори – доказателство, че семейната линия на артистичния талант продължава. Последният му филмов проект е „James Dean: Race with Destiny“ (1997), в който играе заедно с Каспър Ван Дийн.
Робърт Мичъм остава една от най-сложните и уникални фигури в американското кино – актьор, способен да превърне дори най-малката роля в нещо незабравимо, и човек, който под небрежната си фасада крие огромен талант, интелект и артистична смелост.
Робърт Мичъм е роден в Бриджпорт, Кънектикът, в семейство с труден старт – майка му Ан Хариѐт е норвежка имигрантка, а баща му Джеймс Томас Мичъм работи като корабостроител и по железниците. Когато Робърт е едва на две години, баща му загива в железопътна катастрофа, което принуждава майка му да отглежда сама трите деца, по-късно с помощта на своя втори съпруг, британски армейски майор. Семейството често се мести между Кънектикът, Ню Йорк и Делауеър, а Мичъм расте с усещането за несигурност и свобода, което постепенно оформя неговия независим, бунтарски характер.
Още като тийнейджър той показва непоносимост към правилата и авторитета. Прекарва голяма част от младостта си в пътувания на автостоп, работа на случайни места и живот буквално „на пътя“. Самият Мичъм по-късно разказва, че на 14-годишна възраст е бил обвинен в скитничество и за кратко е изпратен във верижна банда в Джорджия, откъдето успява да избяга – история, която се превръща в част от митологията около личността му.
След различни краткотрайни занимания – включително работа като помощник-писател при астролога Карол Райтър – съдбата го отвежда в Калифорния. Там попада в любителска театрална трупа в Лонг Бийч, където за пръв път усеща силата на сцената. Малко след това започва работа в компанията „Локхийд“, където тежките условия му причиняват временна слепота. Именно в този труден период той започва да търси по-смислено поприще и се насочва към киното.
Първоначално получава дребни роли, но работи неуморно и за кратко време се появява в десетки филми. През 1945 г. настъпва големият пробив – ролята на лейтенант Уокър в „The Story of G.I. Joe“ му носи номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля. Скоро след това Мичъм се превръща в един от най-значимите актьори на филмовия ноар от 40-те години. Неговият привидно небрежен, отпуснат стил и хладна увереност го правят икона на жанра, но той също така блести и в уестърни, романтични драми и военни филми.
През 50-те години става истинска суперзвезда. Дори краткият му престой в затвора през 1949 г. за притежание на марихуана само увеличава имиджа му на „лошо момче“, но зад тази фасада стои изключително интелигентен и гъвкав артист. Мичъм участва в някои от най-дръзките и артистични филми на своето време – включително в шедьовъра „Нощта на ловеца“ (1955) на Чарлз Лоутън, където създава един от най-зловещите отрицателни образи в киното. Работи и като композитор, както и съавтор на оратория, поставена от Орсън Уелс в „Холивуд Боул“, което още веднъж показва необятния му творчески диапазон.
В следващите десетилетия Мичъм остава активен като актьор, преминавайки през хитови и по-малки проекти с еднакво спокойствие и професионализъм. През 80-те години намира нова аудитория чрез телевизионните епоси „Ветровете на войната“ и „Война и памет“, където неговият авторитетен, дълбок глас и емоционална сдържаност му печелят нова вълна почитатели.
Синовете му Джеймс и Кристофър Мичъм, както и внукът му Бентли Мичъм, също стават актьори – доказателство, че семейната линия на артистичния талант продължава. Последният му филмов проект е „James Dean: Race with Destiny“ (1997), в който играе заедно с Каспър Ван Дийн.
Робърт Мичъм остава една от най-сложните и уникални фигури в американското кино – актьор, способен да превърне дори най-малката роля в нещо незабравимо, и човек, който под небрежната си фасада крие огромен талант, интелект и артистична смелост.
August 6, 1917 – Bridgeport, Connecticut, USA