Робърт Мичъм / Robert Mitchum

Робърт Мичъм е недооценен американски актьор с огромни способности, който прикрива таланта си под атмосфера на незаинтересованост. Роден е в Бриджпорт, Кънектикът, в семейството на Ан Хариет (Гундерсън), норвежка имигрантка, и Джеймс Томас Мичъм, корабостроител и железопътен работник. Баща му загива при влакова катастрофа, когато е на две години, и Робърт и братята и сестрите му (включително брат му Джон Мичъм, по-късно също актьор) са отгледани от майка му и доведения му баща (майор от британската армия) в Кънектикът, Ню Йорк и Делауеър. Ранното му пренебрежение към властта води до проблеми с дисциплината и Мичъм прекарва голяма част от тийнейджърските си години в приключения на открито. По-късно той твърди, че по време на едно от тези пътувания, на 14-годишна възраст, е обвинен в скитничество и е осъден на излежаване на присъда във верижна банда в Джорджия, от която избягва. Работейки на различни места (включително като писател на астролога Карол Райтър), Мичъм открива актьорството в любителска театрална трупа в Лонг Бийч, Калифорния. Работи в "Локхийд Еъркрафт", където стресът в работата му причинява временна слепота. По това време той започва да получава малки роли във филми, като за кратко време се появява в десетки. През 1945 г. получава ролята на лейтенант Уокър в "Историята на G.I. Джо" (1945) и получава номинация за "Оскар" като най-добър актьор в поддържаща роля. Звездата му бързо изгрява и той се превръща в икона на филма ноар от 40-те години на миналия век, макар че се справя еднакво добре и с уестърни и романтични драми. Привидно мързеливият му стил и поведение се оказват изключително привлекателни за мъжете и жените, а през 50-те години на ХХ век той е истинска суперзвезда, въпреки краткия затвор за употреба на марихуана през 1949 г., който сякаш по-скоро засилва, отколкото намалява привлекателността му на "лошо момче". Макар да изглежда, че пренебрегва "изкуството", той работи в изключително артистични проекти като "Нощта на ловеца" (1955) на Чарлз Лоутън и дори е съавтор и композитор на оратория, продуцирана в "Холивуд Боул" от Орсън Уелс. Майстор на акцентите и сякаш безгрижен за звездния си имидж, той играе както в забравени, така и в незабравими филми с непоколебимо безгрижие, което кара мнозина да пренебрегват огромния му талант, който може да внесе в проект, който смята за привлекателен. През 80-те години на миналия век, когато филмовите му възможности намаляват, той се насочва към телевизията и печели нови почитатели с филмите "Ветровете на войната" (1983) и "Война и памет" (1988). Синовете му Джеймс Мичъм и Кристофър Мичъм са актьори, както и внукът му Бентли Мичъм. Последният му филм е "Джеймс Дийн: Живей бързо, умри млад" (1997 г.) с Каспър Ван Диен в ролята на Джеймс Дийн. - И.И. превод