Стейси Кийч / Stacy Keach

Стейси Кийч е изиграл с голям успех редица от най-великите роли на класическата и съвременната сцена и е смятан за изтъкнат американски интерпретатор на Шекспир. Изпълнението на ролята му на "Крал Лир" в Шекспировата театрална компания във Вашингтон, окръг Колумбия, получи най-добрите отзиви, които национален лидер е получавал в този град от десетилетия насам. Питър Маркс от "Вашингтон Поуст" нарича Лир на г-н Кийч "великолепен". Наскоро той прие третата си престижна награда "Хелън Хейс" за главна мъжка роля през 2010 г. за звездното си изпълнение. Следващата му сценична изява с премиера на 13 януари 2011 г. в Линкълн център в Ню Йорк е "Други пустинни градове" на Джон Робин Байц, където си партнира със Стокърд Чанинг, Линда Лавин и Елизабет Марвел.

Най-новият му телевизионен сериал "Lights Out" (2011 г.) на мрежата FX е нов голям драматичен сериал в средата на сезона, който го връща в света на бокса, който и преди е бил богата среда за него, особено във филма на Хюстън "Fat City" (1972 г.), който запалва кариерата на Кич като филмова звезда.

Универсалността въплъщава същността на кариерата на Стейси Кийч в киното и телевизията, както и на сцената. Диапазонът на ролите му е забележителен. Неотдавнашното му изпълнение във филма "W" на Оливър Стоун накара колегата му Алек Болдуин да напише в блога си импровизирана рецензия, която съвпада с изумлението на Хюстън от силата на Кич. Може би най-известен по света с ролята си на твърдия детектив Майк Хамър, Стейси Кийч е познат и на по-младите поколения с образа на непоправимия, забавен баща Кен Титус в ситкома на Fox "Титус", а напоследък и като надзирателя Хенри Поуп в хитовия сериал "Бягство от затвора". След неотдавнашното си триумфално изпълнение на главната роля в "Крал Лир" в престижния театър "Гудман" в Чикаго, Кич се присъединява към главния актьорски състав на последния филм на Джон Сейлс "Honeydripper". В последните си непрестанни занимания завършва снимките на Deathmatch за Spike Channel и The Boxer за Zeitsprung Productions в Берлин, Германия.

Немската публика ще го види и като една от звездите в многомилионната продукция "Хинденбург": Последният полет (2011 г.), чието излъчване е планирано за януари 2011 г., а след това ще бъде пуснат и в световен мащаб. Г-н Кийч участва в новия сериал на FX, озаглавен "Lights Out" (2011 г.), посветен на едно боксово семейство, където играе бащата-треньор на двама боксови синове, изиграни от Холт МакКалани и Пабло Шрайбер. Сериалът също е планиран за излъчване през януари 2011 г. Кич се завръща на нюйоркска сцена в началото на 2011 г. в новата пиеса на Джон Робин Байц "Други пустинни градове" в Линкълн център.

Завършва прочутото си постижение на живата сцена, като поставя своя собствен отпечатък върху някои от най-почитаните и предизвикателни роли в театралния свят през изминалата година, когато оглавява националния гастрол на актьорския състав на "Фрост/Никсън", пресъздавайки Ричард М. Никсън, изнасяйки още една завладяваща характеристика на големите легендарни сцени в Лос Анджелис, Чикаго, Бостън, столицата на страната и други големи градове. Той печели втората си награда за най-добър актьор "Хелън Хейс" за изключителното си изпълнение. Второто му триумфално превъплъщение в "Крал Лир" през последните три години, този път за Шекспировата театрална компания в столицата на страната, печели отзиви, чути по целия свят, в резултат на което му предлагат да повтори това гигантско постижение в Ню Йорк, Лос Анджелис и дори Пекин.

Изявен пианист и композитор, г-н Кийч композира музиката за филма Imbued (2009 г.) на режисьора Роб Нилсен, известен фаворит на филмовите фестивали, в който Кийч изпълнява и главната роля. Той също така завършва композирането на музиката за аудио радио поредицата на Майк Хамър "Encore For Murder", написана от Макс Колинс, режисирана от Карл Амари и продуцирана от Blackstone Audio.

Г-н Кийч започва филмовата си кариера в края на 60-те години с филма _Сърцето е самотен ловец_, последван от _Новите столетници_ с Джордж К. Скот; Док Холидей с Фей Дънауей във филма "Док" (1971); боксьор над главата,Били Тъли във "Фат Сити" (1972); режисьор Джон Хюстън, и "Дългите ездачи" (1980), на който е съпродуцент и сценарист заедно с брат си Джеймс Кийч, режисьор Уолтър Хил. В по-лекия жанр ролята му на сержант Стеденко във филма на Чийч и Чонг "В дим" (1978 г.) и продължението "Хубави сънища" (1981 г.) дават възможност на цяло ново поколение да се запознае с комедийния талант на г-н Кич, който той демонстрира и във филмите на Робърт Олтман "Брустър Макклауд" (1970 г.), където играе най-възрастния жив развратник брат Райт, и "Животът и времето на съдия Рой Бийн" (1972 г.), където играе луд албинос, който иска да убие Пол Нюман.

Историческите роли винаги са го привличали. Във филми е играл различни роли - от Мартин Лутер до Франк Джеймс. По телевизията е бил Наполеон, Уилбър Райт, Дж. Робърт Опенхаймер, Барабас, Сам Хюстън и Ърнест Хемингуей, за което печели "Златен глобус" като най-добър актьор в минисериал и е номиниран за "Еми" в същата категория. Играе ексцентричния художник Мистрал в класическия филм на Джудит Кранц "Дъщерята на Мистрал" (1984), северен шпионин в специалния филм за гражданската война "Синьо и сиво" (1982), а напоследък - пирата Бенджамин Хорниголд в епоса на Hallmark "Черната брада" (2006).

Като режисьор постановката му на "Инцидент във Виши" на Артър Милър (1973 г.) за PBS е, според г-н Милър в автобиографията му "Timebends", "най-изразителната постановка на тази пиеса, която е виждал". Той печели наградата Cine Golden Eagle за работата си по документалния филм The Repeater, в който изпълнява главната роля, а също така е сценарист и режисьор.

Но г-н Кич може би блести най-ярко в театъра на живо. Той започва професионалната си кариера с Нюйоркския шекспиров фестивал през 1964 г., като дублира Марцел и Краля на играчите в постановката на "Хамлет", режисирана от Джоузеф Пап и с участието на Джули Харис като Офелия. Изгрява през 1967 г. в политическата сатира "Макбърд", където главната роля е кръстоска между Линдън Джонсън и Макбет и за която получава първата от трите си награди "Оби". Изпълнява главните роли в "Хенри 5", "Хамлет" (който играе три пъти), "Ричард 3", "Макбет", а съвсем наскоро и "Крал Лир" в модерната адаптация на Робърт Фолс в чикагския театър "Гудман", която Чарлс Ъшърууд от "Ню Йорк Таймс" нарича "страхотна" и "разтърсваща постановка в модерен стил, която оживява морално обърканата вселена на пиесата с жестокост, несравнима с никоя друга постановка, която съм виждал". Сценичните превъплъщения на г-н Кич в "Пир Гинт", "Фалстаф", "Сирано дьо Бержерак" и "Хамлет" карат "Ню Йорк Таймс" да го нарече "най-добрият американски класически актьор след Джон Баримор".

Сред творбите на г-н Кийч на Бродуей е дебютът му в "Индианци", където играе Бъфало Бил и е номиниран за наградата "Тони" като най-добър актьор. Участва в "Смъртоносен капан" на Айра Левин, в наградата "Пулицър" за "Кентъки" (за която печели първата си награда "Хелън Хейс" за най-добър актьор), в едноличния трилър на Рупърт Холмс "Самотен затвор", където г-н Кийч играе не по-малко от шест роли, като всички те не са известни на публиката до края на спектакъла. В музикалния театър участва в националното турне на "Барнум", играе Краля в "Камелот" за Civic Light Opera в Питсбърг и Краля в "Кралят и аз", с който гастролира и в Япония. През 2003 г. участва в пиесата на Джон Робин Байц "Десет неизвестни" в Mark Taper Forum. LA Times казва: "И тогава има Кич. Какво изпълнение! Колко актьори могат да се справят с такъв гръм и такава сладка болка. Той е отсъствал от сцената на Лос Анджелис твърде дълго. Добре дошъл обратно."

През 2004 г. изпълнява ролята на Скрудж в музикалната постановка "Коледна песен" на Trinity Rep в Бостън; по-рано през 2004 г. играе ролята на Фил Окснър в последната пиеса на Артър Милър "Довършване на картината", режисирана от Робърт Фолс в театър "Гудман".

Като разказвач гласът му се чува в безброй документални филми; като водещ на радиосериала "Зоната на здрача"; в множество книги на касета, включително "Кратките разкази на Ърнест Хемингуей". През 2000 г. записва компактдиск с всички сонети на Шекспир. Наскоро записва гласа на Свети Павел за новата аудиоверсия на Новия завет:, Словото на обещанието и на Йов за изданието на Стария завет. Той е разказвач в новото хитово предаване на CNBC, American Greed (2007 г.), а неотдавна разказа наградения документален филм, The Pixar Story (2007 г.). Той също така се превъплъщава в ролята на Майк Хамър в аудиопоредицата на Blackstone, като последната е "Бис за убийство". Член на Лос Анджелис Театър Уъркс, г-н Кич наскоро изигра главната роля в "Галилео" на Бертолт Брехт, записана за радио и CD. Виждаме го в хитовия сериал на CBS "Двама мъже и половина" (2003 г.) в ролята на гей бащата на годеника на Чарли.

Стейси Кийч също така силно вярва в "даването на резултати" и през последните двадесет и пет години е почетен председател на Фондацията за цепнатина на небцето. Той е и национален говорител на Световната краниофациална организация. В продължение на две десетилетия е член на Комитета на артистите за наградите Kennedy Center Honors, член е на борда на директорите на базираната в Чикаго организация Genesis at the Crossroads, която се занимава с обединяването на народи от враждуващи култури чрез общите артистични прояви на визуалните и кулинарните изкуства, музиката, танца и театъра. Той е и член на артистичния съвет на Националния съвет на Шекспировия театър във Вашингтон, където през 2000 г. е удостоен и с престижната награда "Милениум" за приноса му към класическия театър. Преди няколко години Холивуд го удостоява с наградата Celebrity Outreach Award за работата му с благотворителни организации.

Носител е на награди за цялостно творчество от Pacific Pioneer's Broadcasters, филмовия фестивал в Сан Диего, филмовия фестивал в Пасифик Палисейдс и филмовия фестивал в Олденбург през 2007 г. в Германия. По-късно тази година ще получи наградата за цялостен принос за 2010 г. от филмовия фестивал в Сейнт Луис. През 2008 г. получава наградата "Мери Пикфорд" за многостранна актьорска дейност.

Г-н Кич е стипендиант на Фулбрайт в Лондонската академия за музика и драматично изкуство, посещава Калифорнийския университет в Бъркли и Йейлското училище по драма. Винаги е бил звезда на американската сцена, особено в шекспирови роли като Хамлет, Хенри 5, Кориолан, Фалстаф, Макбет, Ричард 3 и съвсем наскоро - Крал Лир.

От многото си постижения г-н Кич твърди, че най-голямото му постижение е семейството му. Той е женен за красивата си съпруга Малгозия от двадесет и пет години и имат две прекрасни деца - Шанън Кич (1988 г.) и дъщеря Каролина Кич (1990 г.). - И.И. превод