Малкълм Макдауъл / Malcolm McDowell

Малкълм Джон Тейлър е роден на 13 юни 1943 г. в Лийдс, Англия, в семейството на работническата класа - Една (Макдауъл), хотелиерка, и Чарлз Тейлър, общественик. Баща му е алкохолик. Малкълм ненавижда начина на живот на родителите си. Баща му се стреми да изпрати сина си в частно училище, за да му даде добър старт в живота, така че Малкълм е изпратен в пансион на 11-годишна възраст. Учи в пансиона Tunbridge и в училището Cannock House в Елтъм, Кент. В училището всеки понеделник го бият с пантофка или бастун заради непокорното му поведение. По време на обучението си решава, че иска да стане актьор; по това време се заражда и любовта му към състезателните автомобили. Учи актьорско майсторство в Лондонската академия за музикални и драматични изкуства (LAMDA). Междувременно работи в кръчмата на родителите си, но губи работата си, когато кръчмата фалира, а баща му изпива цялата печалба. След това работи на различни места - от продавач на кафе до куриер.

Първата му роля на големия екран е във филма "Бедна крава" (1967 г.), въпреки че в крайна сметка двуминутната му сцена е изрязана от завършения филм. Скоро след това привлича вниманието на режисьора Линдзи Андерсън, който му възлага ролята на бунтовен студент във филма си If.... (1968). Филмът изстрелва Малкълм към звездите във Великобритания, но се проваля навсякъде другаде. Той е толкова ентусиазиран от успеха на филма, че иска да направи още един веднага. Започва да пише това, което ще се превърне в полуавтобиографичния "О, щастливецо! (1973). След това се снима в ролята на Алекс Делардж в противоречивия "Портокал с часовников механизъм" (1971) на Стенли Кубрик - роля, която му носи световна слава и легендарен статут (въпреки че го изтипосват в злодейски роли). В началото на 1976 г. прекарва близо година в работа по един от най-скандалните филми на всички времена - полупорнографския Caligola (1979), финансиран от основателя на списание Penthouse Боб Гучионе. По това време британската киноиндустрия се срива, което го принуждава да избяга в Америка, за да продължи да работи. Първият му американски филм е Time After Time (1979). След това снима "Британска болница" (1982), последната част от трилогията за работническата класа на Линдзи Андерсън, започнала с If.... (1968).

В средата на 80-те години годините на злоупотреба с алкохол и наркотици, включително 1000 долара седмично за кокаин, го застигат. Годините на злоупотреба му се отразяват зле; черните му коси вече са посивели. Изглеждайки по-възрастен, отколкото е в действителност, никой не искаше да го кастира за изиграването на по-млади роли. След като големите роли пресъхват, той се снима в много филми от категория "Б". Деветдесетте години на миналия век обаче са по-благосклонни към него. През 1994 г. е избран за ролята на д-р Толиан Соран, човекът, убил капитан Джеймс Т. Кърк, в "Стар Трек: Поколения" (1994). Той отново се връща на пистата и отново играе злодеи. Играе още един в класическия минисериал на Би Би Си "Нашите приятели на север" (1996 г.). Днес, с повече от 100 филма зад гърба си, той е един от най-великите актьори в Америка. Той все още няма американско гражданство, но харесва безкомпромисните американски порядки. Живее в северните предградия на Лос Анджелис, Калифорния. - И.И. превод