Джак Уордън / Jack Warden

Джак Уордън е роден като Джон Уордън Лебзелтер младши на 18 септември 1920 г. в Нюарк, Ню Джърси, в семейството на Лора М. (Костело) и Джон Уордън Лебзелтер. Баща му е от немски и ирландски произход, а майка му е от ирландски произход. Израснал в Луисвил, Кентъки, на седемнадесетгодишна възраст младият Джак Лебцелтер е изключен от гимназията DuPont Manual в Луисвил заради многократни сбивания. Умее да борави добре с юмруците си и започва да се занимава професионално с бокс в полутежка категория под името "Джони Костело", като приема моминското име на майка си. Печалбите са ниски, затова скоро напуска ринга и работи като откачалка в нощен клуб. Работи и като спасител, преди да се запише във военноморските сили на САЩ през 1938 г. През по-голямата част от тригодишния си стаж служи в Китай в речния патрул на река Яндзъ, а през 1941 г. се присъединява към търговския флот.

Въпреки че в търговския флот заплащането е по-добро от това във военноморските сили, Уордън не е доволен от живота си на борда на кораба по време на дългите конвойни пътувания и през 1942 г. напуска, за да се запише в армията на САЩ. Става парашутист в елитната 101-ва въздушно-десантна дивизия и пропуска инвазията в Нормандия през юни 1944 г. поради лошо счупен крак, който се приземява върху ограда по време на нощен тренировъчен скок малко преди Деня "Д". Много от неговите другари губят живота си по време на инвазията в Нормандия, но бъдещият Джак Уордън е пощаден от това изпитание. Възстановявайки се от раните си, той прочита пиеса на Клифърд Одетс, дадена му от негов колега, който в цивилния живот е бил актьор. Пиесата толкова го трогва, че решава да стане актьор след войната. След като се възстановява от тежко счупения си крак, Уордън участва в битката при Булгера - последната голяма офанзива на нацистка Германия. Той е демобилизиран с чин сержант и решава да продължи актьорската си кариера в рамките на програмата G.I. Bill. Премества се в Ню Йорк, за да посещава училище по актьорско майсторство, след което през 1947 г. се присъединява към трупата на Theatre '47 в Далас като професионален актьор, приемайки второто си име за фамилия. Тази репертоарна трупа, ръководена от Марго Джоунс, става известна през 40-те и 50-те години с поставянето на пиеси на Тенеси Уилямс. Опитът му дава ценна основа както в класическата, така и в съвременната драматургия и той пътува между Тексас и Ню Йорк в продължение на пет години, тъй като е търсен като актьор. Уордън дебютира в телевизията през 1948 г., въпреки че продължава да играе на сцената (участва в театрална постановка в "Смъртта на търговския пътник" на Артър Милър (1966 г.)). След няколко години в малки, местни продукции, той дебютира на Бродуей през 1952 г. в бродуейското възраждане на "Златното момче" на Одетс, а три години по-късно изпълнява ролята на "Марко" в оригиналната бродуейска постановка на "Изглед от моста" на Милър. В киното той и колегата му ветеран от Втората световна война Лий Марвин (Морска пехота, "Южен Пасифик") дебютират във филма "You're in the Navy Now" (1951) (известен още като "U.S.S. Teakettle"), без актьорски екип, заедно с колегата си ветеран Чарлз Бронсън, който тогава се подвизава като "Чарлз Бучински".

С атлетичното си телосложение той редовно получава роли на войници (включително симпатичния съсед по казарма на Монтгомъри Клифт и Франк Синатра в спечелилия "Оскар" филм "Оттук до вечността" (1953 г.). Играе треньор в телевизионния филм "Мистър Пийпърс" (1952 г.) с Уоли Кокс.

Освен в "Оттук до вечността" (1953 г.) (носител на "Оскар" за най-добър филм за 1953 г.), други известни роли през 50-те години са на съдебен заседател № 7 (незаинтересован търговец, който иска бърза присъда, за да приключи процесът) в "12 разгневени мъже" (1957 г.) - филм, който се оказва пробив в кариерата му - фанатичният бригадир в "Край града" (1957 г.) и един от подводничарите, похвалени от Кларк Гейбъл и Бърт Ланкастър в драмата от Втората световна война "Бягай тихо, бягай дълбоко" (1958 г.). През 1959 г. Уордън увенчава десетилетието със запомняща се поява в епизода на "Зоната на здрача" (1959) - "Зоната на здрача: Самотните" (1959), в премиерната за сериала 1959 г. В ролята на "Джеймс Кори" Уордън създава чувствителен образ на осъден престъпник, заседнал на астероид, осъден да изтърпи доживотна присъда, който се влюбва в робот. Това е персонаж, доста различен от ролята му на съдебен заседател № 7.
През 60-те и началото на 70-те години на ХХ век най-запомнящата се негова работа е по телевизията, където играе детектив в "Асфалтовата джунгла" (1961), "Най-щурият кораб в армията" (1965) и "Полицията на Ню Йорк" (1967). Открива десетилетието на 70-те години, като печели награда "Еми" за ролята на футболния треньор "Джордж Халас" в "Песента на Брайън" (1971 г.) - високо оцененият и признат телевизионен филм по мемоарите на Гейл Сейърс "Аз съм трети". Отново се появява като детектив в телевизионния сериал "Джоузеф Джон" (1976), в средата на 70-те години - в "Мечките с лоши новини" (1979), а през 1979 г. се появява в пилотния филм за планираното възраждане на "Топър" (1937).

Сътрудничеството му с Уорън Бийти в два филма от 70-те години го извежда на върха на кариерата му, тъй като проявява усет към комедията в Shampoo (1975) и Heaven Can Wait (1978). В ролята на леко зловещия бизнесмен "Лестър" и на вечно объркания футболен треньор "Макс Коркъл" Уордън получава номинации за "Оскар" като най-добър актьор в поддържаща роля. Други запомнящи се роли от този период са като редактора на новините в метрото на "Вашингтон пост" във "Всички мъже на президента" (1976), германския лекар в "Смърт на Нил" (1978), старческия съдия с пистолет в "...и справедливост за всички". (1979 г.), президентът на Съединените щати в "Да бъдеш там" (1979 г.), продавачите на коли близнаци в "Употребявани коли" (1980 г.) и адвокатският партньор на Пол Нюман в "Присъдата" (1982 г.).

Това е пикът в кариерата на Уордън, който навлиза в началото на 60-те си години. Той собственоръчно прави филма на Андрю Бергман "Толкова хубаво" (1981) гледаем, но след този филм качеството на ролите му спада. В средата на 80-те години прави трети опит в телевизията, като отново се появява в ролята на детектив в "Луд като лисица" (1984). Играе променливия собственик на магазин за хранителни стоки "Биг Бен" в "Проблемно дете" (1990) и двете му продължения - роля, недостойна за таланта му, но отново блести като бродуейския хайлайф "Джулиан Маркс" в "Куршуми над Бродуей" (1994) на Уди Алън. След участието си в "Булуърт" (1998) на Уорън Бийти, последният филм на Уордън е "Заместници" (2000) през 2000 г. След това живее в пенсия в Ню Йорк с приятелката си Маруша Хиндс. Бил е женен за френската театрална актриса Ванда Отони, известна най-вече с ролята си на обект на желанието на Джо Бесер в късометражния филм на The Three Stooges "Fifi Blows Her Top" (1958 г.). След брака си тя се отказва от кариерата си. Двамата имат един син, Кристофър, но са разделени от много години. - И.И. превод