Жан Моро / Jeanne Moreau

Когато хората отдават дължимото на Луи Мал за това, че е превърнал Жана Моро в звезда в Ascenseur pour l'échafaud (1958), непосредствено последван от Les amants (1958), той изтъква, че по това време Моро вече е била "призната за най-добрата театрална актриса на своето поколение". На 20-годишна възраст тя е стигнала до Френската комедия. Участвала е в трилъри от жанра Б с Жан Габен и Ascenseur е в този жанр. Техниците във филмовата лаборатория отишли при продуцента, след като видели първата седмица от дневните снимки на Ascenseur, и казали: "Не трябва да позволявате на Мал да унищожи Жана Моро". Мал обяснява: "Тя беше осветена само от прозорците на Шанз Елизе. Това никога не е правено. Операторите щяха да я принудят да носи много грим и щяха да я осветят с много светлина, защото уж лицето ѝ не било фотогенично". Липсата на изкуственост разкрива "основните качества на Моро: тя можеше да бъде почти грозна, а след десет секунди да обърне лицето си и да бъде невероятно привлекателна. Но тя беше себе си".

Моро е казвала на интервюиращите, че героините, които е играла, не са били тя. Но дори най-известният филмов критик на своето поколение, Роджър Еберт, смята, че тя много прилича на най-трайната си роля - Катрин в "Жул и Жим" (1962) на Франсоа Трюфо. Зад тези очи и загадъчната усмивка се крие жена с ум. В рецензия за филма "Екран две: Дрехите в гардероба" (1993 г.) Еберт пише: "Жана Моро е съкровище на киното вече 35 години... Тук, в ролята на пламенна жена, която обаче пази строго истинските си мисли, тя предизвиква финална сцена на поетична справедливост, колкото съвършена, толкова и неочаквана".

Моро дебютира като режисьор във филма "Люмиер" (1976 г.) - също така пише сценария и играе Сара, актриса на същата възраст като Моро, чиито романи често са с режисьори за времето на снимане на филма. Тя прави няколко филма с Мал.

Все още активна в международното кино, Моро е председател на журито на филмовия фестивал в Кан през 1995 г. - И.И. превод