Харис Юлин е роден през 1937 г. в Лос Анджелис в семейство с еврейски корени и още в младежките си години започва да пътува из Европа и Израел, преди окончателно да се насочи към актьорската професия. Следва в UCLA и усвоява занаята си под ръководството на известния педагог Джеф Кори. През 1963 г. дебютира извън Бродуей в постановката „Next Time I'll Sing for You“, което поставя началото на дълга и многопластова кариера, белязана от разнообразие и дълбочина.
Юлин се изявява силно на сцената с класически роли в творби на Шекспир – сред които „Сън в лятна нощ“ (1964), „Ричард III“ (1966) и „Крал Джон“ (1967). През 1974 г. играе Хамлет, а по-късно се превъплъщава в Клавдий в постановката на Кевин Клайн. На Бродуей дебютира в „Watch on the Rhine“ (1980) и същата година впечатлява в „A Lesson from Aloes“ редом до Джеймс Ърл Джоунс. С годините добавя към репертоара си „Чичо Ваня“, „Хеда Габлер“, „Тартюф“, „Чайка“ и „The Visit“. Номиниран е за наградата Drama Desk за изпълненията си в „The Price“ (1999) и „Дневникът на Ане Франк“ (2001). Освен като актьор, той се доказва и като режисьор в Ню Йорк, поставяйки пиеси като „The Trip to Bountiful“.
Киното го посреща в началото на 70-те години с впечатляващи участия – „End of the Road“ (1970), „Doc“ (1971), а след това и роли в „The Midnight Man“ (1974), „Night Moves“ (1975) и култовия „Scarface“ (1983). Неговият строг, почти автократичен облик често го превръща в избор за роли на корумпирани чиновници или мрачни авторитети. През 90-те и 2000-те се появява в „Narrow Margin“, „Clear and Present Danger“, „Multiplicity“, „Rush Hour 2“ и „Training Day“ (2001), както и в по-нестандартни заглавия като „Fur: An Imaginary Portrait of Diane Arbus“ (2006) и „The Family Fang“ (2015).
На телевизионния екран Юлин е още по-разпознаваем. Играе исторически личности като Дж. Едгар Хувър и сенатор Джоузеф Маккарти, както и редица авторитетни фигури в сериали. Появява се в „Star Trek: Deep Space Nine“, „Law & Order“, „Frasier“ – за което получава номинация за награда „Еми“ за гост-актьор, „24“, „Buffy the Vampire Slayer“, „Ozark“ и „Unbreakable Kimmy Schmidt“.
В личния си живот Юлин е бил женен за актрисата Гуен Уелс, известна с ролята си във филма „Nashville“ на Робърт Олтман. Тя умира през 1993 г. от рак, а години по-късно на Берлинския фестивал е показан документален филм, посветен на борбата ѝ с болестта.
Харис Юлин остава един от онези актьори-хамелеони, които без да бъдат звезди от първа величина, създават незабравими образи и придават дълбочина на всяка продукция – независимо дали става дума за Бродуей, Холивуд или телевизионни хитове.
Харис Юлин е роден през 1937 г. в Лос Анджелис в семейство с еврейски корени и още в младежките си години започва да пътува из Европа и Израел, преди окончателно да се насочи към актьорската професия. Следва в UCLA и усвоява занаята си под ръководството на известния педагог Джеф Кори. През 1963 г. дебютира извън Бродуей в постановката „Next Time I'll Sing for You“, което поставя началото на дълга и многопластова кариера, белязана от разнообразие и дълбочина.
Юлин се изявява силно на сцената с класически роли в творби на Шекспир – сред които „Сън в лятна нощ“ (1964), „Ричард III“ (1966) и „Крал Джон“ (1967). През 1974 г. играе Хамлет, а по-късно се превъплъщава в Клавдий в постановката на Кевин Клайн. На Бродуей дебютира в „Watch on the Rhine“ (1980) и същата година впечатлява в „A Lesson from Aloes“ редом до Джеймс Ърл Джоунс. С годините добавя към репертоара си „Чичо Ваня“, „Хеда Габлер“, „Тартюф“, „Чайка“ и „The Visit“. Номиниран е за наградата Drama Desk за изпълненията си в „The Price“ (1999) и „Дневникът на Ане Франк“ (2001). Освен като актьор, той се доказва и като режисьор в Ню Йорк, поставяйки пиеси като „The Trip to Bountiful“.
Киното го посреща в началото на 70-те години с впечатляващи участия – „End of the Road“ (1970), „Doc“ (1971), а след това и роли в „The Midnight Man“ (1974), „Night Moves“ (1975) и култовия „Scarface“ (1983). Неговият строг, почти автократичен облик често го превръща в избор за роли на корумпирани чиновници или мрачни авторитети. През 90-те и 2000-те се появява в „Narrow Margin“, „Clear and Present Danger“, „Multiplicity“, „Rush Hour 2“ и „Training Day“ (2001), както и в по-нестандартни заглавия като „Fur: An Imaginary Portrait of Diane Arbus“ (2006) и „The Family Fang“ (2015).
На телевизионния екран Юлин е още по-разпознаваем. Играе исторически личности като Дж. Едгар Хувър и сенатор Джоузеф Маккарти, както и редица авторитетни фигури в сериали. Появява се в „Star Trek: Deep Space Nine“, „Law & Order“, „Frasier“ – за което получава номинация за награда „Еми“ за гост-актьор, „24“, „Buffy the Vampire Slayer“, „Ozark“ и „Unbreakable Kimmy Schmidt“.
В личния си живот Юлин е бил женен за актрисата Гуен Уелс, известна с ролята си във филма „Nashville“ на Робърт Олтман. Тя умира през 1993 г. от рак, а години по-късно на Берлинския фестивал е показан документален филм, посветен на борбата ѝ с болестта.
Харис Юлин остава един от онези актьори-хамелеони, които без да бъдат звезди от първа величина, създават незабравими образи и придават дълбочина на всяка продукция – независимо дали става дума за Бродуей, Холивуд или телевизионни хитове.
November 5, 1937 – Los Angeles, California, USA