Естествената брюнетка и синеока красавица Ейми Дейвис Ървинг е родена в Пало Алто, Калифорния. Тя е най-малката от три деца и е дъщеря на влиятелния театрален/телевизионен режисьор и продуцент Джулс Ървинг и на актрисата Присила Пойнтър. Баща ѝ е от руски еврейски произход, а родословието на майка ѝ включва английски, шотландско-ирландски, уелски, еврейски и немски произход.
Ейми е възпитана в света на театъра. Слагат я на сцената още от деветмесечна възраст, баща ѝ е режисьор, а майка ѝ - актриса, те не са искали детегледачки за децата си, така че ако не играе, е оставала в гардеробния отдел или майка ѝ я е поставяла на втория ред в центъра, където е можела да я гледа. И още преди да навърши 10 години, тя вече е работила в няколко пиеси. На млади години Ейми Ървинг се обучава в Американския консерваторен театър и в Лондонската академия за музикални и драматични изкуства (L.A.M.A.D.A.) във Великобритания. Дебютира извън Бродуей на 17-годишна възраст и от този момент до днес получава одобрението на критиката, участвайки в пиеси като: "Св: "Къщата на разбитите сърца" (1983), "Пътят към Мека" (1988), "Счупено стъкло" (1994), "Трите сестри" (1997), "Момчетата" (2002), "Призраци" (2002), "Селадин" (2004) и др.
През 1976 г. Ейми дебютира в киното, като изиграва "Сю Снел", един от най-незабравимите си персонажи в "Кери" (1976) на Стивън Кинг - класика в жанра на ужасите, пренесена на големия екран от режисьора Брайън Де Палма. През следващите няколко години Ървинг продължава да работи във важни филми: "Ярост" (1978), също режисиран от Де Палма, "Гласове" (1979) и "Конкуренцията" (1980). По-късно, през 1983 г., тя изиграва прекрасно ролята на "Хадас", във филма на Барбра Стрейзънд "Йентъл" (1983), и печели номинация за "Оскар" за страхотната си работа в този успешен филм. Две от най-добрите ѝ възможности идват в края на 80-те години, когато играе "Анна Андерсън" в "Анастасия: Тайната на Анна" (1986) и "Изабел Гросман" в романтичната комедия "Пресичайки Деланси" (1988); за всеки филм получава номинация за "Златен глобус".
Ейми е омъжена за режисьора Стивън Спилбърг от 1985 до 1989 г. и има син от него - Макс Спилбърг. А през 1990 г., след развода си, тя се запознава с бразилския режисьор Бруно Барето, докато работят по филма "Проява на сила" (1990). Няколко години по-късно те се женят и имат син (Габриел). През 1997 г. Ървинг гостува във филма на Уди Алън "Деконструиране на Хари" (1997), а през 1999 г. се завръща в продължението на "Кери" (1976) - "Гняв: Кери 2" (1999).
За съжаление се предполага, че през 90-те години на миналия век възможностите ѝ за снимане в киното се стесняват. Въпреки това през 2000 г. тя отново изненадва целия свят, когато се превъплъщава в ролята на "Мери Ан Симпсън", много забавна и чувствена, в същото време, учителка по английски език във филма Bossa Nova (2000). Тя успява да пресъздаде много добре този специфичен персонаж. След тази романтична комедия Ейми има чудесна възможност, като играе "Барбара Уейкфийлд", съпругата на Майкъл Дъглас в "Трафик" (2000), филмът има огромен успех и тя печели награда за мъжка роля, споделена с останалите актьори. След това тази красива и талантлива актриса продължава да работи в забележителни филми като "Тринадесет разговора за едно нещо" (2001), заедно с колежката си от "Кери" (1976), Сиси Спейск, в продукцията на Walt Disney "Tuck Everlasting" (2002) и във филма на ужасите "Hide and Seek" (2005), заедно с Робърт де Ниро. Неотдавна тя имаше важна роля като "Емили Слоун" в много известния сериал "Алиас" (2001).
В допълнение към таланта си на актриса, тя е страхотна танцьорка и също така показва вокалните си способности, пеейки във филми като "Кой обра заека Роджър" (1988), "Honeysuckle Rose" (1980), "Румпелстилтскин" (1987) и "Американска опашка: Фивел отива на запад" (1991).
В наши дни Ейми Ървинг продължава да работи на сцената в постановки на Бродуей и прекарва по-голямата част от времето си с приятелите и семейството си, особено с двете си деца. - И.И. превод