Ричард Бъртън / Richard Burton

Ричард Бъртън е роден като Ричард Уолтър Дженкинс на 10 ноември 1925 г. в уелското миньорско градче Понтридевен, в многолюдно семейство, в което у дома се говори уелски. Майка му, Едит Мод, умира, когато той е едва на две години, а баща му – миньор и страстен любител на пъбовете – изоставя семейството. Малкият Ричард е отгледан от по-голямата си сестра Сесилия, която го обгражда с грижа и му вдъхва любов към книгите и образованието. Именно четенето и театърът се превръщат в негово убежище, а години по-късно той ще каже: „Домът е там, където са книгите.“

Още като ученик се отличава с изключителен интелект и силен сценичен усет. Благодарение на подкрепата на учител и настойник, получава стипендия за Оксфорд, където изучава актьорско майсторство. През 1944 г. прави първата си поява на сцена, а след войната започва работа в театъра и бързо се превръща в едно от най-обещаващите имена на британската сцена.

Киното скоро забелязва неговия магнетизъм – дебютира с филми като *Woman of Dolwyn* (1949) и *Green Grow the Rushes* (1951), но големият пробив идва с *My Cousin Rachel* (1952) и *The Robe* (1953), първият широкоекранен библейски епос в историята на киното. Следващото десетилетие го превръща в международна звезда – участва в *Alexander the Great* (1956), *Look Back in Anger* (1959), а с ролята си в *The Longest Day* (1962) се утвърждава като един от водещите британски актьори на своето поколение.

Истинската световна известност идва с *Клеопатра* (1963), където играе Марк Антоний редом до Елизабет Тейлър. Любовта им се превръща в една от най-бурните и обсъждани истории в Холивуд – двамата се женят, развеждат и отново се събират, а химията им на екрана поражда класики като *Who's Afraid of Virginia Woolf?* (1966), *The Taming of the Shrew* (1967) и *The V.I.P.s* (1963). Техният съюз съчетава блясъка на звездите с трагизма на зависимостта, ревността и взаимната обсебеност.

Бъртън се доказва и като драматичен актьор с изключителна дълбочина в *Becket* (1964), *The Spy Who Came in from the Cold* (1965) и *Anne of the Thousand Days* (1969), където влиза в ролята на Хенри VIII. За творчеството си получава седем номинации за „Оскар“, но никога не печели – факт, който често се споменава като едно от големите недооценявания в историята на Академията.

През 70-те години кариерата му преминава през спадове – изиграва роли в по-слабо приети продукции като *Villain* (1971) и *The Klansman* (1974), но успява да се завърне с внушителното си изпълнение в *Equus* (1977), което отново му носи признание и номинация за „Оскар“.

В края на кариерата си участва в култовия военен филм *The Wild Geese* (1978) и завършва филмовия си път с *1984* (1984), адаптация на романа на Джордж Оруел, където създава мрачния, интелектуален образ на О’Брайън – последно свидетелство за величината на неговия талант.

Ричард Бъртън умира на 5 август 1984 г. в Селини, Швейцария, от мозъчен кръвоизлив. Оставя след себе си наследство, което надживява сензациите около личния му живот. За публиката и критиците той остава актьор с необикновена сила на словото, магнетичен глас и способност да изразява дълбока човечност дори в най-суровите образи – един от последните истински титанични актьори на класическия екран.