Уди Алън / Woody Allen

Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Конигсберг в Бруклин, Ню Йорк, син на Мартин Конигсберг и Нети Конигсберг. Той има една по-малка сестра, Лети Аронсън. Като малък се заинтригува от магическите трикове и свиренето на кларинет - две хобита, които продължава и до днес.

Алън пробива в шоубизнеса на 15 години, когато започва да пише вицове за местен вестник, получавайки по 200 долара на седмица. По-късно преминава към писане на вицове за токшоута, но усеща, че вицовете му се пропиляват. Агентите му Чарлз Джоф и Джак Ролинс го убеждават да започне да се изявява като стендъп изпълнител и да разказва свои собствени вицове. Той се съгласява неохотно и въпреки че първоначално се страхува от публиката и си запушва ушите, когато тя аплодира шегите му, в крайна сметка става много успешен в стендъпа. След като няколко години се изявява на сцената, към него се обръщат с молба да напише сценарий, в който да участва Уорън Бийти: (1965 г.), а във филма ще има и умерена роля като герой. По време на продукцията Уди си дава все по-добри реплики и оставя на Бийти по-малко убедителни диалози. Бийти неминуемо се отказва от проекта и е заменен от Питър Селърс, който изисква всички най-добри реплики и повече екранно време.

От този опит Уди разбира, че не може да работи по филм без пълен контрол върху продукцията му. Теоретичният режисьорски дебют на Уди е във филма "Какво става, тигърче Лили?" (1966 г.); японски шпионски филм, който той дублира със собствения си комедиен диалог за шпиони, търсещи тайната рецепта за яйчена салата. Истинският му режисьорски дебют е на следващата година в подигравателния филм "Вземи парите и бягай" (1969). Оттогава насам той пише, режисира и най-често участва в по един филм годишно, като същевременно пише повече от дузина пиеси и няколко книги с комедии.

Макар да е най-известен с романтичните си комедии "Ани Хол" (1977) и "Манхатън" (1979), Уди прави много промени във филмите си през годините, преминавайки от "ранните, смешни" "Банани" (1971), "Любов и смърт" (1975) и "Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса" (1972); към по-историческите и романтични комедии "Ани Хол" (1977), "Манхатън" (1979) и "Хана и нейните сестри" (1986); до бергманеските филми "Спомени от звезден прах" (1980) и "Интериор" (1978); и след това до по-новите, но разнообразни творби "Престъпления и простъпки" (1989), "Съпрузи и съпруги" (1992), "Могъщата Афродита" (1995), "Знаменитост" (1998) и "Деконструиране на Хари" (1997); и най-накрая, филмите му от последното десетилетие, които варират от леката комедия на Scoop (2006), през саморазрушителната тъмнина на Match Point (2005), до най-новата кинематографично красива приказка на Vicky Cristina Barcelona (2008). Въпреки че историите и стилът му се променят през годините, той е смятан за един от най-добрите режисьори на нашето време заради възгледите си за изкуството и майсторството си в киноизкуството. - И.И. превод