Софи Марсо е родена като Софи Даниел Силви Мопю на 17 ноември 1966 г. в Париж, Франция, в семейството на Симона Морисе, продавачка в магазин, и Беноа Мопю, шофьор на камион. Детството ѝ преминава далеч от света на киното и прожекторите, а когато е на 14 години, живее с баща си в парижкото предградие Жентили. Случайността я отвежда към първата ѝ роля – приятели ѝ споделят, че режисьорът Клод Пиното търси нови лица за младежкия филм *La Boum* (1980). Тя се явява на прослушване, получава ролята и филмът се превръща в голям успех, който моментално я прави любимка на публиката. Две години по-късно участва и в продължението *La Boum 2* (1982), за което печели наградата „Сезар“ за най-обещаваща актриса.
Още като тийнейджърка тя демонстрира решителност и независим дух, откупувайки договора си с продуцентската компания Gaumont на едва 16 години за внушителната сума от един милион френски франка. През следващите години Марсо затвърждава името си във френското кино с филми като *Chouans!* (1988), който я превръща в едно от най-ярките романтични лица на екрана. Тя показва талант и на театралната сцена – през 1994 г. е отличена с наградата „Молиер“ за най-добро откритие за ролите си в *Евридика* и *Пигмалион*.
Международният пробив идва с участието ѝ в мащабни продукции. Световна популярност добива с ролята на принцеса Изабо във филма *Смело сърце* (1995) на Мел Гибсън, който печели „Оскар“ за най-добър филм. През 1999 г. тя влиза в един от най-емблематичните франчайзи в киното – Джеймс Бонд – в *The World Is Not Enough*, където изиграва запомнящата се и многопластова Електра Кинг.
Освен като актриса, Софи Марсо се изявява и като режисьор. Дебютът ѝ зад камера е с филма *Parlez-moi d’amour* (2002), който получава награда за режисура на фестивала в Монреал. По-късно тя заснема и други проекти, с които доказва, че талантът ѝ не се изчерпва само пред камерата.
През годините Марсо е смятана за символ на френската женственост и независимост. Тя съчетава успеха в родината си с международна кариера, което е рядкост за много френски актриси. В личния си живот е свързвана с няколко големи любовни истории, сред които тази с режисьора Анджей Жулавски, с когото има син, както и с актьора Кристоф Ламбер.
Днес Софи Марсо продължава да бъде активна в киното, а името ѝ се свързва както с класически романтични роли, така и с дръзки и драматични превъплъщения. Тя остава една от най-обичаните европейски актриси, която успешно съчетава артистичност, чар и неподправена естественост.
Софи Марсо е родена като Софи Даниел Силви Мопю на 17 ноември 1966 г. в Париж, Франция, в семейството на Симона Морисе, продавачка в магазин, и Беноа Мопю, шофьор на камион. Детството ѝ преминава далеч от света на киното и прожекторите, а когато е на 14 години, живее с баща си в парижкото предградие Жентили. Случайността я отвежда към първата ѝ роля – приятели ѝ споделят, че режисьорът Клод Пиното търси нови лица за младежкия филм *La Boum* (1980). Тя се явява на прослушване, получава ролята и филмът се превръща в голям успех, който моментално я прави любимка на публиката. Две години по-късно участва и в продължението *La Boum 2* (1982), за което печели наградата „Сезар“ за най-обещаваща актриса.
Още като тийнейджърка тя демонстрира решителност и независим дух, откупувайки договора си с продуцентската компания Gaumont на едва 16 години за внушителната сума от един милион френски франка. През следващите години Марсо затвърждава името си във френското кино с филми като *Chouans!* (1988), който я превръща в едно от най-ярките романтични лица на екрана. Тя показва талант и на театралната сцена – през 1994 г. е отличена с наградата „Молиер“ за най-добро откритие за ролите си в *Евридика* и *Пигмалион*.
Международният пробив идва с участието ѝ в мащабни продукции. Световна популярност добива с ролята на принцеса Изабо във филма *Смело сърце* (1995) на Мел Гибсън, който печели „Оскар“ за най-добър филм. През 1999 г. тя влиза в един от най-емблематичните франчайзи в киното – Джеймс Бонд – в *The World Is Not Enough*, където изиграва запомнящата се и многопластова Електра Кинг.
Освен като актриса, Софи Марсо се изявява и като режисьор. Дебютът ѝ зад камера е с филма *Parlez-moi d’amour* (2002), който получава награда за режисура на фестивала в Монреал. По-късно тя заснема и други проекти, с които доказва, че талантът ѝ не се изчерпва само пред камерата.
През годините Марсо е смятана за символ на френската женственост и независимост. Тя съчетава успеха в родината си с международна кариера, което е рядкост за много френски актриси. В личния си живот е свързвана с няколко големи любовни истории, сред които тази с режисьора Анджей Жулавски, с когото има син, както и с актьора Кристоф Ламбер.
Днес Софи Марсо продължава да бъде активна в киното, а името ѝ се свързва както с класически романтични роли, така и с дръзки и драматични превъплъщения. Тя остава една от най-обичаните европейски актриси, която успешно съчетава артистичност, чар и неподправена естественост.
November 17, 1966 – Paris, France