Йън Ричардсън / Ian Richardson

Йън Ричардсън е един от най-изтънчените британски актьори на своето време – артист с класическа школа, безупречен глас и присъствие, което съчетава интелект, ирония и аристократизъм. Роден е на 7 април 1934 г. в Единбург, Шотландия, в семейството на Джон и Маргарет Ричардсън. Учи в училището „Тайнкастъл“, а след това продължава образованието си в Колежа по драматично изкуство в Глазгоу, където през 1957 г. получава златния медал „Джеймс Брайди“.

След кратък период в трупата на Бирмингамския репертоарен театър, където играе Хамлет и Джон Уъртинг в *The Importance of Being Earnest*, Ричардсън постъпва през 1960 г. в новосъздадената Кралска шекспирова компания (RSC) – институция, която ще определи кариерата му за десетилетия напред. Там изиграва почти всички ключови роли в творчеството на Шекспир: Ричард II, Ричард III, Просперо, Меркуцио, Анджело, Касиус и Королиан. Постановките му са белязани от интелектуална прецизност и характерен за него контрол над емоцията – стил, който го превръща в пример за „британското актьорско достойнство“.

През 60-те години постига голям успех с ролята на Жан-Пол Марат в прочутата постановка на Петер Брук *Marat/Sade* (1964), която представя и на Бродуей, а по-късно и във филмовата ѝ адаптация. Появява се и във филма *A Midsummer Night’s Dream* (1968), редом с млади актриси като Джуди Денч, Даяна Риг и Хелън Мирън, а през 70-те впечатлява Бродуей с превъплъщението си като Хенри Хигинс в *My Fair Lady*, което му носи номинация за „Тони“.

Макар и отдаден на театъра, Йън Ричардсън постига международна популярност благодарение на телевизията. През 1990 г. влиза в ролята, която остава завинаги свързана с името му – циничния и манипулативен политик Франсис Ъркухарт в британската трилогия *House of Cards*, последвана от *To Play the King* (1993) и *The Final Cut* (1995). С арогантното си „You might well think that... I couldn’t possibly comment“ Ричардсън създава един от най-запомнящите се злодеи в историята на телевизията. Ролята му носи BAFTA и международно признание, превръщайки го в култова фигура за британската култура от 90-те.

Киното също има своето място в кариерата му – той участва в продукции като *Brazil* (1985) на Тери Гилиъм, *Cry Freedom* (1987), *Rosencrantz & Guildenstern Are Dead* (1990), *M. Butterfly* (1993), *Dark City* (1998) и *102 далматинци* (2000). Макар да не е типична холивудска звезда, всяка негова поява придава тежест и изисканост на филмите, в които се появява.

През 1989 г. е удостоен с титлата Командор на Ордена на Британската империя (CBE) за приноса си към театъра. В по-късните години играе по-рядко, но продължава да се изявява в театъра до самия край – последните му сценични роли са в лондонските постановки *The Creeper* и *The Alchemist* през 2006 г.

Йън Ричардсън умира неочаквано в съня си на 9 февруари 2007 г., на 72-годишна възраст. Прахът му е положен под залата на новия Кралски шекспиров театър в Стратфорд на Ейвън – символичен дом за актьор, посветил живота си на Шекспир. Оставя след себе си съпругата си, актрисата Марусия Франк, и двама синове, сред които Майлс Ричардсън – също актьор и член на RSC.

С безупречна дикция, интелектуална мощ и ироничен хумор Йън Ричардсън остава в историята като един от най-елегантните и блестящи представители на британската актьорска школа – артист, който владееше думите така, както другите владеят оръжие.