Дебра Уингър / Debra Winger

Дебра Уингър е родена на 16 май 1955 г. в Кливланд, Охайо, в семейството на Рут, офис мениджър, и Робърт Джак Уингър, опаковчик на месо. Произхожда от еврейско семейство с корени от Австро-Унгария и Руската империя. Баща ѝ я кръщава Дебра в чест на актрисата Дебра Пейджет, макар че баба и дядо ѝ я наричат Мери. Когато е едва на пет години, семейството се премества в Калифорния. Още в гимназията тя открива страстта си към актьорството, но я пази в тайна. Завършва училище на 15-годишна възраст и започва да учи криминология, като същевременно работи в увеселителен парк. Там претърпява тежък инцидент, след който временно губи зрението си. Докато се възстановява, взема решение да се посвети изцяло на актьорската професия.

Първите ѝ стъпки са в телевизията – появява се в сериали като „Жената чудо“, където играе ролята на по-малката сестра на Даяна Принс. Кино дебютът ѝ е в нискобюджетния Slumber Party '57 (1976), за който по-късно рядко говори. Истинският пробив идва с „Градски каубой“ (1980), където партнира на Джон Траволта. Сцените ѝ в механичния бик я превръщат в нов символ на женствеността в Холивуд. Малко по-късно печели първата си номинация за „Оскар“ за емблематичната си роля в „Офицер и джентълмен“ (1982), където напрежението извън снимачната площадка с Ричард Гиър и режисьора Тейлър Хакфорд се превръща в легенда, почти толкова популярна, колкото самият филм.

Следващата ѝ голяма стъпка е „Условията на изнемогване“ (1983), донесъл ѝ втора номинация за „Оскар“ и признание от критиците. Това е златният период на Уингър, когато тя е сред най-търсените актриси в Холивуд. Но упоритият ѝ характер и лични избори водят до отказ от редица роли и временен спад в кариерата. През втората половина на 80-те тя се снима в „Черната вдовица“ (1987), „Направено в рая“ (1987) и „Предадени“ (1988), но повечето от тези проекти не оправдават очакванията. В личен план става майка на син от актьора Тимъти Хътън, с когото по-късно се разделя.

Началото на 90-те носи ново възраждане – с „Опасна жена“ (1993) и особено с „Страните на сенките“ (1993), където партнира на Антъни Хопкинс и получава трета номинация за „Оскар“. Въпреки това, липсата на добри сценарии и усещането за сексизъм в индустрията я карат да се оттегли от голямото кино и да се посвети на семейството си. През 1997 г. ражда втория си син от актьора Арлис Хауърд, за когото е омъжена и до днес.

В края на 90-те и началото на новия век Уингър се завръща чрез независимото кино и телевизия. Играе в „Голяма лоша любов“ (2001), а документалният филм „В търсене на Дебра Уингър“ (2002) я превръща в символ на борбата срещу възрастовата дискриминация в Холивуд. С ролята си в „Рейчъл се омъжва“ (2008), където е майка на героинята на Ан Хатауей, отново печели възторжени критики. На малкия екран се утвърждава с участия в „Закон и ред“, „На лечение“, минисериала „Червената шатра“ и особено със „Ранчото“ (2016), където показва ново, по-спокойно лице на таланта си.

През 2017 г. тя се завръща в главна роля в романтичния филм „The Lovers“, доказвайки, че все още може да носи цял филм на гърба си. Известна е с независимия си дух и понякога трудния характер, но и с непреклонната си преданост към истината и качественото кино. Днес Дебра Уингър е уважавана фигура, която успя да се наложи като една от най-талантливите актриси на своето поколение, оставайки вярна на себе си и извън блясъка на Холивудските прожектори.