Марго Кидър / Margot Kidder

Марго Кидър е родена като Маргарет Рут Кидър в Йелоукнайф, Северозападни територии, Канада, в семейството на Джоселин Мери "Джил" (Уилсън), учителка по история от Британска Колумбия, и Кендъл Кидър, минен инженер и експерт по експлозиви, роден в Ню Мексико. Марго беше възхитително дете, което се гордееше с всичко, което правеше. В ранна възраст тя осъзнава големите емоции, които изпитва към изразяването на себе си, и се запалва по актьорското майсторство. Като дете тя пише в дневника си, че иска да стане филмова звезда и че един ден това ще се случи, но първо трябва да преодолее нещо друго. Била е наясно, че постоянно се сблъсква с промени в настроението, но не е знаела защо. В странни моменти се опитвала да се самоубие - за първи път на 14-годишна възраст - но на следващия ден вече била добре. Забързаният график на баща ѝ и многото местене също не помагат, което я кара да посещава 11 училища за 12 години. Накрая, в опит да помогнат на Марго да се справи с проблемите си, родителите ѝ я изпращат" в училище-интернат, където тя участва в училищни пиеси, като "Ромео и Жулиета", в която играе главната роля.

След завършването си Марго се премества в Лос Анджелис, за да започне филмова кариера. Тя се сблъсква с много предразсъдъци и горещи глави, но по-късно намира утеха при един канадски агент. Именно тогава получава първата си актьорска работа - във филма на Норман Джуисън "Гайди, гайди" (1969 г.). Това води до друга главна роля в Quackser Fortune Has a Cousin in the Bronx (1970), в който играе заедно с Джийн Уайлдър. След няколко остри думи от страна на режисьора на филма Марго временно напуска филмите, за да учи актьорско майсторство в Ню Йорк, като се занимава с работа в телевизията, за да си плаща сметките, но когато парите свършват, решава, че е време да направи втори опит в актьорството. Когато пристига в Холивуд, тя се запознава по време на изпитания с актрисата Дженифър Солт, в резултат на което се завързва приятелство, което е силно и до днес. Марго и Дженифър се преместват в луксозна къща на плажа и се сприятеляват с други, тогава неизвестни, борещи се за оцеляване режисьори като Мартин Скорсезе, Брайън Де Палма, Стивън Спилбърг, Сюзън Сарандън и др. Късно вечер горещите и дейни младежи не спират да говорят около огъня за това как всички те ще променят филмовата индустрия. Това беше луд живот и в рамките на коледния сезон Марго се обвърза с Де Палма, а той й подари сценария на предстоящия си филм "Сестри" (1972). Марго и Солт изпълняват главните роли във филма и той има огромен успех сред критиците.

Филмът запечатва Марго като голям талант и през следващите години тя се снима в поредица от филми, получили одобрението на критиката, като "Черна Коледа" (1974), "Великият Уолдо Пепър" (1975), "92 в сянка" (1975) - режисиран от Томас Макгуейн, който за кратко е и неин съпруг - и донякъде пророческата история за самовъзкресението "Превъплъщението на Питър Прауд" (1975).

След като три години е домакиня, грижи се за дъщеря си Маги и не работи, Марго решава, че е време да даде воля на емоциите си и да се върне към актьорството. След като бракът ѝ с Макгуейн приключва, тя поглежда към сценарий, който ще промени живота ѝ завинаги. Новият ѝ агент я насочва към малко известен режисьор на име Ричард Донър. Той щял да режисира филм, наречен "Супермен" (1978 г.), и тя се явила на прослушване и получила главната женска роля на Лоис Лейн. Този филм и "Супермен II" (1980) се снимат едновременно. След успеха на "Супермен" тя поема по-напрегнати роли, като "Ужасът в Амитивил" (1979) и "Уили и Фил" (1980). След това Марго се снима в множество филми, телевизионни и театрални произведения през 80-те години, включително в "Супермен IV: Търсенето на мира" (1987). Когато през 90-те години на ХХ век избухва войната в Залива, Марго се включва в политиката. Тя предизвиква вълнение в бизнеса, когато се изказва срещу военните за действията им в Кувейт. Появява се и в епизодична роля във филма на Донър "Маверик" (1994 г.).

През 1996 г., когато се подготвя да напише автобиографията си, тя започва да става все по-параноична. Когато компютърът ѝ е заразен с вирус, това дава пълна свобода на параноята ѝ и тя изпада в биполярно разстройство. Тя изпада в паника и в резултат на психологическите проблеми, които си създава, започва да фантазира, че първият ѝ съпруг ще я убие, затова напуска дома си и симулира смъртта си, като при това променя физически външния си вид. След проведена интервенция тя се изправила на крака и започнала кампанията за психично здраве. Оттогава възобновява кариерата си в киното, телевизията и театъра, включително участва в канадска театрална постановка на "Монолози за вагината" и във филми като "Клоунът в полунощ" (1998 г.). - И.И. превод