Писател, актьор, комедиант, изпълнител на добри дела, отличен приятел на знайни и незнайни хора, Фрай живее в апартамента си в Лондон SW1 и в къщата си в Норфолк, когато не пътува. Известен с публичната си декларация за безбрачие в "Татлер" през 80-те години на миналия век, Ема Томпсън характеризира приятеля си като "90 процента гей, 10 процента друг".
Стивън Фрай е роден в Хампстед, Лондон, в семейството на Мариана Ив (Нюман) и Алън Фрай, физик и изобретател. Баба му и дядо му по майчина линия са унгарски еврейски имигранти, а семейството на баща му е от английски произход. Той израства в Норфолк и посещава училищата Uppingham School и Stout's Hill. След прословутия тримесечен престой в затвора в Пакълчърч за измама с кредитни карти, през 1979 г. посещава Куинс Колидж в Кеймбридж, който завършва с успех 2:1 по английски език през 1981/2 г. По време на следването си в Кеймбридж е член на питейния клуб "Cherubs" и на "Footlights" заедно с Томпсън, Тони Слатъри, Мартин Бергман и Хю Лори (с когото е запознат от Е.Т.). Плодотворното му писателско партньорство с Лори започва през 1981 г., като в резултат на това се появяват ревюта на Footlights за (наред с други) Mayweek, Единбургския фестивал и тримесечно турне в Австралия. През 1984 г. Фрай е ангажиран да направи преработката на мюзикъла на Ноел Гей "Аз и моето момиче", който го прави милионер преди да навърши 30 години. Той му носи и номинация за наградата "Тони" през 1987 г. (Бележка: По предложение на Фрай Ема Томпсън получава главната роля в лондонския състав на това представление.) През 80-те години на ХХ век Фрай работи много в телевизията и радиото, както и пише за вестници (напр. седмична колонка в "Дейли телеграф") и списания (напр. статии за "Арена"). Вероятно е най-известен с телевизионните си роли в "Черна пеперуда II" (1986 г.) и "Джийвс и Устър" (1990 г.).
Подкрепата му за Terence Higgins Trust чрез събития като първия бенефис "Хистерия", както и многобройните други благотворителни усилия, са вероятно онези дела, с които той се гордее най-много. Актьорската кариера на Фрай не се ограничава само с филми и телевизия. Той има успешни участия в "Четиридесет години по-късно" на Алън Бенет, "Общото преследване" на Саймън Грей с Джон Сешънс, Рик Мейъл, Джон Гордън Синклер и др. "Look Look" на Майкъл Фрейн и "Cell Mates" на Грей не са толкова успешни както за Фрай, така и за драматурзите им, като за последната не помага и напускането му на пиесата само след няколко седмици. Фрай е публикувал четири романа, както и сборник с радио и журналистически разкази. Записал е аудиокасети с романите си (през 1995 г. излиза несъкратена версия на "Лъжецът"), както и много други произведения за възрастни и деца. - И.И. превод