Л. К. Джоунс / L.Q. Jones

Високият актьор от Тексас с пясъчна коса и мустаци, роден като Джъстъс Маккуин, приема името на героя, който играе в първия си филм "Боен вик" (1955 г.). Джоунс, със своя скалист и мрачен вид, се появява първо във второстепенни роли в множество филми от Втората световна война, сред които "Младите лъвове" (1958), "Голи и мъртви" (1958), "Адът е за герои" (1962) и "Битката при Коралово море" (1959). През 1962 г. обаче той се съюзява с режисьора Сам Пекинпа за първото от петте участия на Джоунс в неговите филми. Във филма Ride the High Country (1962 г.) Джоунс играе един от братята Хамънд. След това се появява заедно с Чарлтън Хестън в "Майор Дънди" (1965 г.), след което Пекинпа го избира, заедно със своя приятел в реалния живот Стротър Мартин, за един от мръсните, убийствени ловци на глави в "Дивата банда" (1969 г.). Химията между Джоунс и Мартин е толкова силна, че Пекинпа ги събира отново на следващата година в "Балада за Кейбъл Хог" (1970), а последната поява на Джоунс във филм на Пекинпа е в друг уестърн - "Пат Гарет и Били Хлапето" (1973). Две години по-късно Джоунс режисира култовия постапокалиптичен филм "Момче и неговото куче" (1975) с участието на младия Дон Джонсън. Продължава да работи в Холивуд, а със задълбочаването на бръчките по скалистото му лице все по-често се появява в ролята на стари, корави уестърнисти, особено в многобройните си гостувания по телевизията. Интересна е ролята му на привидно доброто каубойче от Невада, което всъщност е влиятелен задкулисен играч в щатската политика, опиращ се на мафиотския комарджия от Лас Вегас на Робърт де Ниро в жестокия и въздействащ филм "Казино" (1995) на Мартин Скорсезе. - И.И. превод