Удо Киер / Udo Kier

Удо Киер е роден в Кьолн в драматичния край на Втората световна война – момент, който предвещава необикновения му живот. Болницата, в която се появява на бял свят, е бомбардирана и рухва над него и майка му. И двамата оцеляват, а това чудодейно спасение често е споменавано от самия Киер като първото „актьорско въведение“ – понякога с горчив хумор, понякога като метафора за бъдещата му кариера, белязана от ексцентричност, смелост и постоянни трансформации. В началото на младежките си години той се премества в Лондон, за да учи английски, без да подозира, че именно там ще бъде забелязан и животът му ще поеме по пътя на киното.

Открит е от режисьора Майкъл Сърн, който му дава първата роля – жиголо във „Пътят към Сен Тропе“. Това е началото на екранния му образ на мистериозна, понякога опасна, понякога магнетично чаровна фигура. След това Киер участва в скандалния „Mark of the Devil“, който го превръща в поредния европейски актьор, способен да се впусне в провокативни сюжети без страх от реакции и критика.

През 70-те години той се оказва в компанията на едни от най-значимите режисьори на времето. Работи с Пол Мориси във филмите на Анди Уорхол „Плът за Франкенщайн“ и „Кръв за Дракула“ – култови заглавия, в които Удо вписва своята особена комбинация от театралност и суров екранен магнетизъм. Появява се и в хорър класиката „Суспирия“ на Дарио Ардженто. С Райнер Вернер Фасбиндер играе в „Третото поколение“, „Лили Марлен“ и „Лола“, присъединявайки се към най-важната вълна на модерното германско кино.

Истинският му пробив в американското независимо кино идва години по-късно. На Берлинале се запознава с Гъс Ван Сант, който го кани за ролята на Ханс в „My Own Private Idaho“ – образ, запомнен със странната, почти хипнотична енергия, която Киер носи във всяка дума и движение. Следват роли в други филми на Ван Сант, а 90-те го изстрелват към по-широка публика: „Ace Ventura: Pet Detective“, „Johnny Mnemonic“, „Barb Wire“, „Blade“, „For Love or Money“, „End of Days“ и „Armageddon“. Дори в малки роли той изпъква – винаги малко странен, малко заплашителен, но завладяващ.

Сътрудничеството му с Ларс фон Триер се превръща в една от най-важните оси на кариерата му. Появява се в „Медея“, „Европа“, „Breaking the Waves“, „Dancer in the Dark“, „Dogville“, „Manderlay“, „Melancholia“, „Nymphomaniac Vol. II“ и в датския сериал „Кралството“. Фон Триер често казва, че Киер е „едновременно актьор и събитие“ – човек, който може да внесе в сцена хумор, страх, театралност или студена ирония само с един жест.

В по-новите си години Удо Киер преживява своеобразен ренесанс. Появява се в популярни игри като „Call of Duty“, в европейски и северноамерикански сериали, както и в забележителни филми като „Iron Sky“, „Brawl in Cell Block 99“, „Downsizing“, „American Animals“, „Bacurau“, „The Painted Bird“, „The Blazing World“ и „Swan Song“. Тези заглавия показват, че дори след десетилетия в киното той продължава да търси нови форми, да приема предизвикателства и да изненадва зрителите.

Днес Удо Киер е една от онези фигури в световното кино, които не се вписват в шаблони. От оцеляването под руините до срещите с най-големите имена на европейската и американската режисура, той остава актьор, който превръща всяка своя роля – голяма или малка – в необичайно присъствие и незабравим момент.