Даян Уийст / Dianne Wiest

Една от трите си деца (има двама братя - Грег и Дон), Даяна Уест е родена на 28 март 1946 г. в Канзас Сити, Мисури, САЩ. Първоначалната ѝ амбиция е да стане балерина, но след няколко сценични участия, най-вече в ролята на Дездемона в "Отело" на Джеймс Ърл Джоунс на Бродуей, я хваща актьорската игра. Филмовият ѝ дебют е през 1980 г., но тя не става известна до ролята на Ема, проститутка по време на кризата през 30-те години на ХХ век, във филма на Уди Алън "Пурпурната роза на Кайро" (1985). Алън е толкова впечатлен от актьорските способности на Уист, че оттогава я режисира още четири пъти. Под режисурата на Алън Уист печели заслужено "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля за блестящото си изпълнение на невротичната, желаеща да стане актриса Холи в "Хана и нейните сестри" (1986). Успехът ѝ на "Оскар" е последван от изпълненията ѝ в "Изгубените момчета" (1987) и "Ярки светлини, голям град" (1988), преди да открадне шоуто от такива като Стив Мартин, Мери Стенбурген, Джейсън Робардс, Киану Рийвс и Марта Плимптън в "Родителство" (1989) на Рон Хауърд.

В ролята на Хелън Бъкман, разведена майка на двама трудни тийнейджъри, Уист е едновременно трогателна и забавна и получава втората си номинация за "Оскар". Вероятно най-обичаната ѝ роля е на Пег Богс, любезната лейди от Ейвън, която открива титулярния Едуард Ножиците (1990). Уест се завръща при Уди Алън за "Куршуми над Бродуей" (1994 г.), превъзходен комедиен филм, чието действие се развива през 20-те години на ХХ век в Ню Йорк, като печели втория си "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля за великолепното си превъплъщение в образа на Хелън Синклер, пияна, бляскава и невротична звезда на сцената, която може да превърне думите "Не говори!" в най-смешното изречение, заснето някога на кино. Напоследък се радва на голям успех с ролите на вещици в комедийния филм "Практична магия" (1998) и телевизионния минисериал "Десетото кралство" (2000), Даян Уист живее в Ню Йорк с двете си осиновени дъщери, Емили и Лили. - И.И. превод