Джийн Хекман / Gene Hackman

Юджийн Алън „Джийн“ Хакман е роден на 30 януари 1930 г. в Сан Бернардино, Калифорния, в семейството на Анна Лида Елизабет (Грей) и Юджийн Езра Хакман, който управлява печатница за вестници. Майка му е родена в Канада, а произходът му включва пенсилвански холандски (германски), английски и шотландски корени. Детството му е белязано от трудности – семейството често се мести, докато в крайна сметка се установяват в Данвил, Илинойс. Бракът на родителите му се разпада и на шестнадесет години Хакман напуска дома си, за да постъпи в американската морска пехота. След службата си се премества в Ню Йорк, където работи различни дребни работи и започва да учи журналистика и телевизионно продуциране по програмата G.I. Bill в Университета на Илинойс.

Актьорският му път започва сравнително късно – едва след трийсетата си година постъпва в Pasadena Playhouse в Калифорния. Там той и приятелят му Дъстин Хофман получават ироничното прозвище „най-малко вероятни да успеят“, което по-късно се превръща в легендарна ирония. След време Хакман се установява в Ню Йорк, където работи в летни театри и в продукции извън Бродуей, а през 1964 г. получава първата си важна роля на Бродуей в пиесата Всяка сряда. Тя му отваря вратата към киното с малка роля във филма Лилит (1964) редом до Уорън Бийти. Именно Бийти по-късно му поверява емблематичната роля на Бък Бароу в култовия филм Бони и Клайд (1967), която носи на Хакман първата му номинация за „Оскар“.

Следващите години утвърждават Хакман като един от най-силните характерни актьори на своето поколение. През 1971 г. изпълнението му като детектив Джими „Попай“ Дойл във Френска връзка му носи „Оскар“ за главна мъжка роля и го изстрелва на върха на Холивуд. Хакман показва изключителна гъвкавост – от драматични и напрегнати роли в Нощни движения (1975) и Да захапеш куршума (1975), до култовото му комедийно участие като слепец в Младият Франкенщайн (1974), както и злодейския образ на Лекс Лутър в Супермен (1978).

През 90-те години отново доказва майсторството си – в Пурпурен прилив (1995) е суров подводничарски капитан, а в Крайни мерки (1996) – лекар, който поставя науката над човешкия живот. Истинският връх настъпва през 1992 г. с Непростимо на Клинт Истууд, където първоначално отказаната от него роля на Малкия Бил Дагет му носи втори „Оскар“ – този път за поддържаща мъжка роля – и „Златен глобус“.

След този триумф Хакман продължава с редица силни участия – в Джеронимо: Американска легенда (1993), Уайът Ърп (1994) и Бързи и мъртви (1995). През следващото десетилетие се утвърждава и в по-леки жанрове, като оставя незабравими роли и в комедии.

Джийн Хакман остава един от най-уважаваните актьори в историята на киното – пример за упоритост и талант, който се развива късно, но оставя трайна следа. След пенсионирането си от киното през 2004 г. се посвещава на писането на романи и живее по-спокойно, но името му завинаги ще бъде свързано с върховете на американското кино.