Джийн Хекман / Gene Hackman

Юджийн Алън Хакман е роден в Сан Бернардино, Калифорния, син на Анна Лида Елизабет (Грей) и Юджийн Езра Хакман, който управлява вестникарска печатница. Той е с пенсилвански холандски (немски), английски и шотландски произход, отчасти от Канада, където е родена майка му. След няколко премествания семейството му се установява в Данвил, Илинойс. Джийн израства в разбит дом, който напуска на шестнайсетгодишна възраст, за да постъпи на служба в американската морска пехота. След като е уволнен, той се премества в Ню Йорк и започва да работи няколко работни места, преди да започне да учи журналистика и телевизионно продуциране по програмата G.I. Bill в Университета на Илинойс. Хакман ще бъде на повече от 30 години, когато най-накрая решава да се възползва от шанса си за актьорско майсторство, като се записва в Pasadena Playhouse в Калифорния. Легендата разказва, че Хакман и приятелят му Дъстин Хофман били избрани за "най-малко вероятни да успеят".

След това Хакман се връща в Ню Йорк, където работи в летни театри и извън Бродуей. През 1964 г. получава ролята на младия ухажор в бродуейската пиеса "Всяка сряда". Тази роля ще доведе до назначаването му за малката роля на Норман в "Лилит" (1964 г.) с участието на Уорън Бийти. Когато Бийти прави кастинг за филма "Бони и Клайд" (1967 г.), той избира Хекман за ролята на Бък Бароу, брат на Клайд Бароу. Тази роля носи на Хакман номинация за Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля - награда, за която той отново ще бъде номиниран във филма "Никога не съм пял за баща си" (1970). През 1972 г. печели "Оскар" за ролята си на детектив Джими "Попай" Дойл във "Френска връзка" (1971). На 40-годишна възраст Хакман е холивудска звезда, чието творчество ще се издигне до нови висоти с филмите "Нощни движения" (1975) и "Да захапеш куршума" (1975) или ще падне до нови дълбини с "Приключението на Посейдон" (1972) и "Еврика" (1983). Хакман е универсален актьор, който може да играе комедия (слепецът в "Младият Франкенщайн" (1974)) или злодейство (злият Лекс Лутър в "Супермен" (1978)). Той е лекарят, който поставя работата си над хората в "Крайни мерки" (1996), и капитанът на ръба на ядреното унищожение в "Пурпурен прилив" (1995). След като първоначално отказва ролята на Малкия Бил Дагет във филма на Клинт Истууд Unforgiven (1992), Хакман най-накрая я приема, тъй като различният поглед към уестърна го интересува. За изпълнението си той получава Оскар и Златен глобус и решава, че все пак не е уморен от уестърните. Оттогава той се появява в "Джеронимо": Американска легенда" (1993), "Уайът Ърп" (1994) и "Бързи и мъртви" (1995). - И.И. превод