Ричард Стивън Драйфус е роден на 29 октомври 1947 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на еврейски имигранти – майка му Джералдин е била активистка, а баща му Норман – ресторантьор и адвокат. По бащина линия семейството има корени в Австро-Унгария, а по майчина – в Русия. Израснал е в Лос Анджелис, където още като тийнейджър започва да се увлича по актьорството и да се изявява на сцена.
Първите му стъпки в киното са с малки роли във филми като „Дипломантът“ (1967), както и в телевизионни продукции. Пробивът идва с образа на гангстера Бейби Фейс Нелсън в „Дилинджър“ (1973), а същата година добива популярност с култовия „Американски графити“ на Джордж Лукас. Малко по-късно впечатлява критиците в „Ученичеството на Дъди Кравиц“ (1974), което затвърждава таланта му да пресъздава сложни и многопластови персонажи.
През втората половина на 70-те години Драйфус се превръща в звезда от световна величина благодарение на сътрудничеството си със Стивън Спилбърг – първо в касовия хит „Челюсти“ (1975), а след това в „Близки срещи от третия вид“ (1977). Същата година печели „Оскар“ за главна мъжка роля в романтичната комедия „Момичето за сбогом“, превръщайки се по онова време в най-младия актьор, удостоен с това отличие. Успехът продължава с ленти като „Голямата корекция“ (1978), а през 80-те години участва в редица популярни филми – „Down and Out in Beverly Hills“ (1986), „Stand by Me“ (1986), „Tin Men“ (1987) и комедията „Stakeout“ (1987).
В началото на 90-те Драйфус затвърждава позицията си на актьор с огромен диапазон. Сред най-запомнящите се роли от този период е тази в комедията „Какво ще кажеш за Боб?“ (1991), където си партнира с Бил Мъри. Изключителен отзвук получава и драмата „Опусът на г-н Холанд“ (1995), където влиза в ролята на учител по музика – изпълнение, което му носи номинация за „Оскар“.
През следващите години Драйфус продължава да се изявява както в киното, така и на сцената и телевизията. Участва във филми като „Винаги“ (1989), „Пощенски картички от края“ (1990), „Американският президент“ (1995), „Племето на Крипендорф“ (1998), „Посейдон“ (2006) и „RED“ (2010). Забележителна е ролята му на Бърни Мадоф в минисериала „Madoff“ (2016), където получава висока оценка за превъплъщението си в скандалния финансист. В по-ново време се появява в „Книжен клуб“ (2018), „Последният смях“ (2019) и в редица независими продукции, с които демонстрира непреклонната си отдаденост към актьорската професия.
Известен със своя остър ум и неподправена енергия, Драйфус често се изявява и като обществено активен човек, застъпвайки се за образованието и демократичните ценности в САЩ. В личен план е баща на три деца и продължава да бъде уважавана фигура в Холивуд. С повече от пет десетилетия на екран, той остава пример за актьор, който не само оцелява в различните епохи на киното, но и винаги намира начин да остави незабравим отпечатък върху зрителите.
Ричард Стивън Драйфус е роден на 29 октомври 1947 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на еврейски имигранти – майка му Джералдин е била активистка, а баща му Норман – ресторантьор и адвокат. По бащина линия семейството има корени в Австро-Унгария, а по майчина – в Русия. Израснал е в Лос Анджелис, където още като тийнейджър започва да се увлича по актьорството и да се изявява на сцена.
Първите му стъпки в киното са с малки роли във филми като „Дипломантът“ (1967), както и в телевизионни продукции. Пробивът идва с образа на гангстера Бейби Фейс Нелсън в „Дилинджър“ (1973), а същата година добива популярност с култовия „Американски графити“ на Джордж Лукас. Малко по-късно впечатлява критиците в „Ученичеството на Дъди Кравиц“ (1974), което затвърждава таланта му да пресъздава сложни и многопластови персонажи.
През втората половина на 70-те години Драйфус се превръща в звезда от световна величина благодарение на сътрудничеството си със Стивън Спилбърг – първо в касовия хит „Челюсти“ (1975), а след това в „Близки срещи от третия вид“ (1977). Същата година печели „Оскар“ за главна мъжка роля в романтичната комедия „Момичето за сбогом“, превръщайки се по онова време в най-младия актьор, удостоен с това отличие. Успехът продължава с ленти като „Голямата корекция“ (1978), а през 80-те години участва в редица популярни филми – „Down and Out in Beverly Hills“ (1986), „Stand by Me“ (1986), „Tin Men“ (1987) и комедията „Stakeout“ (1987).
В началото на 90-те Драйфус затвърждава позицията си на актьор с огромен диапазон. Сред най-запомнящите се роли от този период е тази в комедията „Какво ще кажеш за Боб?“ (1991), където си партнира с Бил Мъри. Изключителен отзвук получава и драмата „Опусът на г-н Холанд“ (1995), където влиза в ролята на учител по музика – изпълнение, което му носи номинация за „Оскар“.
През следващите години Драйфус продължава да се изявява както в киното, така и на сцената и телевизията. Участва във филми като „Винаги“ (1989), „Пощенски картички от края“ (1990), „Американският президент“ (1995), „Племето на Крипендорф“ (1998), „Посейдон“ (2006) и „RED“ (2010). Забележителна е ролята му на Бърни Мадоф в минисериала „Madoff“ (2016), където получава висока оценка за превъплъщението си в скандалния финансист. В по-ново време се появява в „Книжен клуб“ (2018), „Последният смях“ (2019) и в редица независими продукции, с които демонстрира непреклонната си отдаденост към актьорската професия.
Известен със своя остър ум и неподправена енергия, Драйфус често се изявява и като обществено активен човек, застъпвайки се за образованието и демократичните ценности в САЩ. В личен план е баща на три деца и продължава да бъде уважавана фигура в Холивуд. С повече от пет десетилетия на екран, той остава пример за актьор, който не само оцелява в различните епохи на киното, но и винаги намира начин да остави незабравим отпечатък върху зрителите.
October 29, 1947 – Brooklyn, New York City, New York, USA