Пиер Ришар / Pierre Richard

Пиер Ришар, роден като Пиер Ришар Морис Шарл Леополд Дефе на 16 август 1934 г. във Валансиен, Франция, произхожда от заможно семейство, но още от млад се увлича по сцената и хумора, а не по традиционните професии. След кратко обучение по актьорско майсторство започва работа в музикалните зали и кабаретата на Париж, където усъвършенства своя стил – смесица от неуклюж чар, физическа комедия и наивна спонтанност.

Първите му филмови изяви през 60-те години са по-скоро епизодични, но с настъпването на 70-те Ришар се насочва решително към киното и започва да режисира и пише сценарии за собствените си комедии. Лентите *Distracted* (1970) и *The Troubles of Alfred* (1972) утвърждават образа му на добродушен, но непохватен герой, който се оказва в абсурдни ситуации. Истинският международен пробив идва със *Високият рус рус със един черен обувка* (1972), където играе невинен цигулар, по погрешка въвлечен в шпионски заговор. Филмът се превръща в световен хит и прави Ришар символ на френската комедия.

През 70-те и 80-те години той създава поредица от култови филми, работейки с режисьора Ив Робер и по-късно с Франсис Вебер и Жерар Депардийо. С Депардийо формират един от най-забавните тандеми във френското кино, родил класики като *La Chèvre* (1981), *Les Compères* (1983) и *Les Fugitifs* (1986). Тези филми съчетават остроумни диалози и типичния за Ришар физически комизъм, превръщайки ги в любими на поколения зрители. Други знакови заглавия от този период са *The Toy* (1976), вдъхновил холивудски римейк, както и *Very Happy Alexander* (1968).

Характерният му образ – висок, рус, леко разсеян и вечно замесен в хаос – се запечатва трайно в съзнанието на публиката и го прави един от най-обичаните актьори на френската комедия. Макар мнозина да се опитват да копират стила му, малцина достигат до неговата естествена смесица от добродушие и физическа енергия.

Днес Пиер Ришар е признат не само като актьор, но и като режисьор и сценарист, оставил траен отпечатък върху европейското кино. Неговите филми продължават да се гледат с усмивка и носталгия, а самият той е смятан за един от последните големи майстори на класическата френска фарсова традиция.