Джо Пеши / Joe Pesci

Джо Пеши е роден на 9 февруари 1943 г. в Нюарк, Ню Джърси, в семейството на Мери, бръснарка на половин работен ден, и Анджело Пеши, барман и шофьор на мотокар. Италианско-американските му корени и работническата среда, в която израства, не му пречат да намери път към шоубизнеса още като дете. През 50-те години той се появява в телевизионното шоу *Star Time Kids*, а в младежките си години издава албум под псевдонима Джо Ричи (*Little Joe Sure Can Sing*) и свири на китара в различни групи, сред които *Joey Dee and The Starliters*. Заедно с приятеля си Франк Винсент дори изнася водевилни комедийни номера – партньорство, което по-късно ще прерасне в общи участия в класически гангстерски филми.

Първата му поява на големия екран е през 1961 г. като танцьор в *Hey, Let’s Twist!*, но дълго време Пеши остава извън вниманието на Холивуд. Едва през 1976 г. играе във *The Death Collector*, където е забелязан от Робърт де Ниро. Именно де Ниро препоръчва Пеши на Мартин Скорсезе за *Разяреният бик* (1980), където ролята му на Джоуи ЛаМота донася огромен пробив. Това партньорство бележи началото на едно от най-запомнящите се актьорски сътрудничества в киното.

През 80-те години Пеши затвърждава кариерата си с роли във филми като *Easy Money* (1983), *Имало едно време в Америка* (1984) и *Смъртоносно оръжие 2* (1989), където неговият бързоговорещ Лео Гец почти открадва шоуто. Големият му триумф идва с *Добри момчета* (1990), където образът на психопатичния Томи ДеВито му носи „Оскар“ за поддържаща мъжка роля и се превръща в един от най-емблематичните персонажи в жанра.

Същата година показва и своя комедиен талант в *Сам вкъщи* (1990), който става световен хит, а по-късно се завръща в продължението му (1992). Работи отново със Скорсезе в *Казино* (1995), където изиграва безмилостния гангстер Ники Санторо – роля, вдъхновена от истинския мафиот Тони Спилотро. Междувременно се снима и в комедийни продукции като *My Cousin Vinny* (1992) и по-леките *8 Heads in a Duffel Bag* и *Gone Fishin’* (и двата през 1997).

През 1999 г. Пеши официално обявява, че се оттегля от актьорството, предпочитайки по-спокоен живот далеч от светлината на прожекторите. Въпреки това се появява от време на време – в *The Good Shepherd* (2006), в документалния филм за Джими Скот (2016), както и в последния си голям проект с Мартин Скорсезе – *Ирландецът* (2019), където впечатлява с изненадващо сдържаната си игра.

Джо Пеши остава уникален актьор, съчетаващ експлозивна енергия и неочаквано фин комедиен нюанс. Макар и да се оттегля рано от активната сцена, неговите роли в *Добри момчета*, *Разяреният бик*, *Казино* и *Сам вкъщи* са оставили трайна следа в историята на киното.