Джак Паланс / Jack Palance

Джак Паланс е роден като Владимир Иванович Палахнюк на 18 февруари 1919 г. в Латимър Майнс, Пенсилвания, в семейство на украински имигранти – Анна и Иван Палахнюк. Баща му работи като миньор и умира от белодробно заболяване, причинено от прах в мините. Самият Джак също прекарва част от младежките си години под земята, преди спортът да му даде шанс да се измъкне от този тежък живот. Благодарение на футболна стипендия постъпва в Университета на Северна Каролина, но напуска, за да опита късмета си като професионален боксьор. Под името Джак Бразо печели първите си 15 мача, 12 от които с нокаут, преди да прекрати кариерата си след поражение от Джо Бакси – бъдещ претендент за световната титла.

С избухването на Втората световна война спортът остава на заден план. Паланс постъпва във Въздушните сили на американската армия като пилот на бомбардировач. Тежко ранен при мисия, претърпява катастрофа, която оставя белези по лицето му за цял живот. Получава няколко отличия – „Пурпурно сърце“, медала за добро поведение и медала за победа във Втората световна война. След войната завършва журналистика в Станфордския университет, работи като спортен репортер и радиоводещ, но интересът му към актьорството постепенно надделява.

През 1947 г. дебютира на сцената с пиесата „The Big Two“ и скоро след това става дубльор на Марлон Брандо в легендарната постановка „Трамвай Желание“. Когато Брандо напуска спектакъла, именно Паланс поема ролята на Стенли Ковалски и впечатлява критиците със суровия си магнетизъм. Това му отваря път към Холивуд, където подписва договор с 20th Century Fox. Белезите от катастрофата, които можеха да се окажат пречка, се превръщат в негова отличителна черта – придавайки му хищна сила и студен чар, който го прави перфектен злодей за големия екран.

Киното го забелязва още с дебюта му в „Panic in the Streets“ (1950) на Елия Казан, където играе беглец, заразен с чума. Следва военната драма „Halls of Montezuma“ (1951), а само година по-късно получава първата си номинация за „Оскар“ с трилъра „Sudden Fear“, в който е съпругът на Джоан Крофърд, планиращ да я убие. Вторият му шедьовър идва веднага след това – в уестърна „Shane“ (1953) като безмилостния стрелец Джак Уилсън, чийто дуел с героя на Алън Лад остава една от най-знаковите сцени в историята на жанра.

През 50-те години Паланс редува главни и поддържащи роли – в „Man in the Attic“, „The Big Knife“ и военната класика „Attack“. Едновременно с това се изявява и по телевизията, където печели награда „Еми“ за изпълнението си на изтощен боксьор в „Requiem for a Heavyweight“.

Следващите десетилетия го отвеждат в Европа, където снима редица международни продукции – от „Barabbas“ и „The Battle of Austerlitz“ до „The Mercenary“ и „Chato’s Land“. Участва и в италиански „спагети“ уестърни, както и в библейски и исторически епоси. В САЩ се запомня с превъплъщенията си във Фидел Кастро в „Che!“ (1969), в мистичния „Dracula“ (1974) и дори като Ебенизър Скрудж в уестърн адаптация на „Коледна песен“.

С годините образът му омеква, но харизмата му остава същата. През 80-те се появява в „Bagdad Café“, а после отново доказва, че може да бъде страхотен злодей – като мафиот и криминален бос в „Young Guns“, „Batman“ и „Tango & Cash“. Истинският му триумф идва с „City Slickers“ (1991), където в ролята на суровия ковбой Кърли съчетава самоирония и драматизъм, печелейки дългоочаквания си „Оскар“ за поддържаща роля.

Извън киното Паланс води спокоен, почти отшелнически живот. Притежава ранчо, където отглежда добитък, рисува картини и пише поезия. От брака си с актрисата Вирджиния Бейкър има три деца – Холи, Брук и Коди, които също поемат по актьорския път.

Последните му години са белязани от здравословни проблеми и тежката загуба на сина му Коди през 1998 г. Самият Джак Паланс умира през 2006 г. в дома на дъщеря си Холи в Санта Барбара, оставяйки след себе си наследство на актьор, способен да внушава страх, уважение и дълбока човечност – често едновременно.