Филип Ноаре / Philippe Noiret

Филип Ноаре е един от най-емблематичните актьори във френското кино – лице, което в продължение на повече от пет десетилетия олицетворява интелигентност, човечност и фин хумор. Роден е на 1 октомври 1930 г. в Лил, Франция, в семейство на търговци от средната класа. Баща му обичал литературата, а тази любов към словото и изкуството оставя траен отпечатък върху младия Ноаре. Още в училище в колежа „Жансон дьо Сайи“ в Париж проявява повече интерес към актьорството, отколкото към учебните предмети – дотолкова, че не успява да завърши средното си образование.

След кратък престой в актьорската школа Centre Dramatique de l’Ouest, Филип Ноаре дебютира на сцената през 1950 г., където играе редом с големия Жерар Филип под режисурата на Роджер Блен. Между 1953 и 1960 г. е част от трупата на Théâtre National Populaire под ръководството на Жан Вилар, където изпълнява над 40 роли и изгражда репутацията си на актьор с впечатляваща сценична култура и гласова техника. Именно там среща актрисата Моник Шомет, с която се жени през 1962 г. и с която имат дъщеря, Фредерик.

Киното постепенно става неговата голяма страст. След първи малки роли във *Gigi* (1949) и *Agence matrimoniale* (1952), Ноаре прави забележителен дебют в *La Pointe Courte* (1955) на Аньес Варда – един от първите филми на Френската нова вълна. Истински пробив идва с *Zazie dans le métro* (1960) на Луи Мал, а през 1968 г. с *Alexandre le Bienheureux* вече е признат като звезда. С неговото спокойно, но дълбоко присъствие Ноаре успява да въплъти типичния „всекидневен човек“ – не героичен, но мъдър, ироничен, често уязвим, но винаги автентичен.

През 70-те години актьорът разширява амплоато си с провокативни и сложни роли. В *La Grande Bouffe* (1973) играе съдия, отдаден на саморазрушителна наслада – филм, който предизвиква скандал в Кан и остава един от символите на европейския кинематографичен авангард. Паралелно с това Ноаре се утвърждава като актьор, способен да преминава с лекота от комедия към дълбока драма, без да губи достойнството и финеса, характерни за неговия стил.

Международната слава идва по-късно – с филма *Cinema Paradiso* (1988), където създава един от най-топлите и запомнящи се образи в европейското кино – старият кинооператор Алфредо, който става духовен наставник на малко момче. Неговата игра, изпълнена с носталгия и човечност, му донася обичта на зрители по целия свят. Години по-късно Ноаре впечатлява отново с изпълнението си като Пабло Неруда в *Il Postino* (1994), което му носи международно признание и затвърждава репутацията му на актьор с изключителна душевна дълбочина.

Филип Ноаре е носител на две награди „Сезар“ – първата за ролята си в *Le Vieux Fusil* (1975), където изиграва хирург, отмъщаващ на нацистите за смъртта на семейството си, и втората за *Life and Nothing But* (1989), в която играе офицер, разследващ съдбата на изчезнали войници след Първата световна война. Работил е с почти всички големи френски режисьори и е оставил повече от 140 роли в киното.

Извън екрана Ноаре е известен като изискан епикуреец – обичал изкуството, хубавото вино, конете, готвенето и добрите пури. През последните три десетилетия от живота си живее в провинцията близо до Каркасон, където поддържа местната културна общност и живее спокойно далеч от суетата на Париж.

Филип Ноаре умира на 23 ноември 2006 г. в Париж след продължително боледуване. Погребан е в гробището Монпарнас, но за зрителите по света остава жив чрез своите образи – благородни, човечни и дълбоко френски.