Клои Джао / Chloé Zhao

Клои Джао (Зхао Тин) е родена на 31 март 1982 г. в Пекин и израства в семейство, свързано едновременно с бизнеса и изкуството. Баща ѝ е ръководител в голяма индустриална структура, а мащехата ѝ е популярната китайска актриса и комедиантка Сун Дан-дан. Още като тийнейджър тя се описва като бунтарски характер, силно повлиян от западната попкултура, и това я тласка към живот извън Китай - учи в интернат във Великобритания, а после завършва гимназия в Лос Анджелис, където започва да гледа на киното не просто като на развлечение, а като на език.

Следва политически науки в Mount Holyoke College, но пътят ѝ до режисурата не е "праволинеен": работи какво ли не - включително като промоутър, в недвижими имоти и като барман - преди окончателно да избере киното и да влезе в магистърската програма по филмова продукция в NYU Tisch. Там прави късометражния си филм "Daughters" (2010) - история за момиче в селска Китай, притиснато от традиции и подготвяно за уреден брак. Филмът тръгва по фестивалите и печели награди, а при Джао вече се вижда едно от най-характерните ѝ качества: интерес към хора в периферията и към тихата, почти документална истина зад "големите" социални теми.

Дебютът ѝ в пълнометражното кино е "Songs My Brothers Taught Me" (2015), заснет в резервата Pine Ridge в Южна Дакота. Тя снима на място и работи близо до общността, като търси историята през реални лица и реално ежедневие, а не през "сглобен" холивудски конфликт. Този подход става още по-ясен в "The Rider" (2017) - съвременен уестърн, вдъхновен от истинска трагедия в родеото и изграден около неактьори, които играят версии на самите себе си. При нея камерата не натиска драмата, а я оставя да излезе от погледите, мълчанието и навиците на хората, които живеят в тези места.

Големият ѝ международен пробив идва с "Nomadland" - филм, който я превръща в една от водещите режисьорки на своето поколение. Той печели най-големите награди на сезона, а Джао влиза в историята като първата жена от азиатски произход, отличена с "Оскар" за режисура. И тук тя запазва стила си: човешки, наблюдателен, без да превръща героите в "пример" или в лозунг.

След независимите филми идва рязка смяна на мащаба с "Eternals" - проект, който я поставя в съвсем друга производствена машина, но тя пак се опитва да вкара интимност и чувство за характер в свят, изграден от митология и зрелище. В по-новия ѝ период тя се връща към по-личен, литературен материал с "Hamnet" - екранизация по романа на Маги О’Фарел, която проследява Шекспир и съпругата му Агнес през загубата на сина им. Филмът се коментира като завръщане към силата ѝ да разказва за големи събития през малки човешки жестове - как скръбта променя дома, тялото и езика между близките, без да има нужда от "обяснения".

Общото между филмите на Клои Джао е доверие към реалността: тя често предпочита натурални локации, лица, които не изглеждат "излъскани", и актьорска игра, която се ражда от присъствие, а не от театралност. Затова и кариерата ѝ стои необичайно цялостна - независимо дали снима независим уестърн или голям студиен проект, тя търси едно и също нещо: човекът да остане по-важен от жанра, а тишината да казва понякога повече от репликата.