Пол Антъни Кели / Paul Anthony Kelly

Пол Антъни Кели е канадски модел и актьор, роден през октомври 1988 г. в малкото градче Порт Макникъл, Онтарио. Тръгва от сравнително "нормален" старт, далеч от киноиндустрията, и първите му професионални години са свързани основно с модата - премества се в Торонто, а после и в Ню Йорк, където работи като модел и постепенно започва да се оглежда към актьорството.

Пътят му към екрана не е от тези "от днес за утре". По собствените му думи това е по-скоро дълго чакане, опити да намери правилните хора и правилното време, и периоди, в които актьорските възможности изглеждат далечни, въпреки че интересът му към тази посока расте. Именно този фон прави пробива му по-забележим - не като случайност, а като момент, в който натрупаното търпение най-накрая се среща с голям шанс.

Този шанс идва с "Love Story: John F. Kennedy Jr. & Carolyn Bessette", където Кели е избран да изиграе Джон Ф. Кенеди-младши. Кастингът се превръща в история сам по себе си: продукцията търси дълго подходящ човек и според публикуваното по темата е имало огромен брой кандидати, преди той да се открои на екранните проби и в химията с партньорката си. Ролята е особен тест, защото става дума за фигура, която хората "познават" не само от биографии, а и от колективната памет - като образ, стил, поведение и специфична енергия, която лесно може да изглежда като имитация, ако не е хваната с мярка.

В личен план около него също има естествен интерес, защото животът му се преплита с индустрията и извън кадър. Той е женен за Сид Уидзишевски-Кели - човек с опит зад камерата като продакшън мениджър - и двамата пазят отношенията си сравнително дискретно. Семейството им се разширява с първо дете, а в публичните му изяви това присъства по-скоро като спокойна констатация, не като част от имидж.

В момента Кели е в етап, в който името му се свързва най-вече с "Love Story" и с последствията от тази роля - интервюта, профили и естественото "пренастройване" от моделския свят към актьорска кариера, която изведнъж влиза в много по-широк прожектор. Начинът, по който говори за работата си, обикновено е изненадващо приземен: акцентът не е върху митологията около славата, а върху отговорността да изиграеш човек, когото публиката носи със себе си още преди първата сцена.