Филип Глас / Philip Glass

Филип Глас е роден в Балтимор, Мериленд. Още като дете помага в радиомагазина на баща си, където открива страстта си към музиката, слушайки нестандартни класически записи, които клиентите рядко купували. Учи цигулка и флейта, а благодарение на своята отдаденост е приет предварително в Чикагския университет, където завършва математика и философия. По-късно се премества в Ню Йорк и учи композиция в престижното училище „Джулиард“, като междувременно работи като таксиметров шофьор, за да се издържа.

На 23-годишна възраст заминава за Париж, за да учи при легендарната Надя Буланже — учителка на едни от най-влиятелните композитори на XX век. Там, докато транскрибира музиката на Рави Шанкар за френски филм, открива индийската класическа музика — повратен момент в творческото му развитие. Това го подтиква да изследва немузикалните култури в Индия и Африка и да включи тези влияния в собствените си композиции.

След завръщането си в САЩ, Глас прекарва края на 60-те и началото на 70-те години като таксиджия в Ню Йорк, докато създава уникално тяло от новаторска музика. През 1976 г. операта „Айнщайн на плажа“, създадена съвместно с Робърт Уилсън, предизвиква бурни и противоречиви реакции. За да има къде да представя експерименталната си музика, Глас основава Philip Glass Ensemble. Въпреки че често е определян като минималист, самият той отрича това определение.

Филмовата му кариера започва с „Koyaanisqatsi“ (1982), където създава незабравим саундтрак, който превръща документалното кино в нова форма на изразяване. Работи с режисьори като Годфри Реджо и Ерол Морис. През 1992 г. Метрополитън опера му възлага да композира „Пътуването“ по повод 500-годишнината от пътуването на Колумб, а през 1996 г. създава оригинална музика за Олимпийските игри в Атланта — признание, което го доближава до масовата култура.

Днес Филип Глас е смятан за един от най-влиятелните американски композитори. Музиката му е разпознаваема, хипнотична и емоционално въздействаща. Независимо дали се изпълнява самостоятелно или в комбинация с други форми на изкуство, тя винаги води слушателя към нови, неизследвани пространства. В последните години критиците все по-често го наричат „Последния романтик“ на съвременната музика.