Тинто Брас / Tinto Brass

Тинто Брас е роден на 26 март 1933 г. в семейство на известен художник – Италико Брас, който му е дядо. Именно дядо му му дава прякора „Тинторето“, който Джовани по-късно адаптира като артистичен псевдоним – Тинто Брас.

Тинто наследява артистичния талант на дядо си, но го насочва към киното, вместо към платното. Когато започва кариерата си във филмовата индустрия в Италия, той работи с такива легендарни режисьори като Федерико Фелини (негов идол) и Роберто Роселини. През 1963 г. режисира първия си филм Chi lavora è perduto (In capo al mondo). След това създава няколко авангардни арт филма като L'urlo (1966) и Nerosubianco (1969).

През 1976 г. му е предложено да режисира еротичната продукция Salon Kitty, но той решава да пренапише сценария, превръщайки филма в мрачна политическа сатира. Успехът на „Salon Kitty“ кара издателя на списание Penthouse, Боб Гучионе, да го избере за режисьор на мащабната адаптация на романа на Гор Видал – Caligola (1979). Брас завършва снимките, но отказва да превърне филма в порнографско шоу, като добави сцени с голи модели от Penthouse, и затова е уволнен и дори не е допуснат до монтажната. По-късно се отказва от авторство върху филма, след като вижда хаотичното му сглобяване от проби, дубли и хардкор кадри, добавени от Гучионе. Иронично, „Калигула“ остава най-известният му филм.

След огромния международен успех на „Калигула“, Брас е поканен да режисира шпионския трилър Snack Bar Budapest (1988). Впоследствие решава да се съсредоточи върху еротичното кино като форма на бунт срещу лицемерието на цензурата, заявявайки, че сексът е нормална част от живота и трябва просто да го приемем.

С по-късните си филми Senso '45 (2002) – съвременна адаптация на класическата новела „Сенсо“, и еротичната комедия Fallo (1988), Брас утвърждава репутацията си като безспорен майстор на еротичното кино и авангардното изкуство.