Милош Форман е роден на 18 февруари 1932 г. в Каслав, Чехословакия, като Ян Томаш Форман. Детството му е белязано от трагедия – по време на Втората световна война родителите му, Анна и Рудолф Форман, са арестувани от нацистите заради участие в нелегалната съпротива. Баща му загива в концлагера Бухенвалд, а майка му – в Аушвиц. Останал сирак, Милош е отгледан от роднини и израства в несигурни години, белязани от войната.
Въпреки тежкото начало, Форман открива призванието си в киното и учи сценарно майсторство в Пражката филмова академия (F.A.M.U.). През 60-те години се налага като водеща фигура в Чехословашката нова вълна със своите иронични, но човешки филми Черният Петър (1964), Любовите на една блондинка (1965) и Балът на пожарникарите (1967). Те се отличават със свеж реализъм, неподправен хумор и критичен поглед към обществото, което ги прави едновременно любими на зрителите и обект на цензура.
След съветската инвазия и потушаването на Пражката пролет през 1968 г., Форман напуска страната си и заминава за САЩ. Началото там е трудно – първият му американски филм Taking Off (1971) не постига голям успех. Пробивът обаче идва през 1975 г. с Полет над кукувиче гнездо, адаптация по романа на Кен Киси. Филмът печели петте най-големи „Оскара“ – за филм, режисура, сценарий, главна мъжка и женска роля – и утвърждава Форман като един от най-големите режисьори на своето време.
Той продължава да изследва свободата, обществения натиск и индивидуалността в следващите си творби. През 1979 г. създава мюзикъла Коса, който улавя духа на 60-те години. Истински триумф идва с Амадеус (1984) – блестяща биографична драма за Моцарт и Салиери. Филмът печели осем „Оскара“, включително за най-добър филм и най-добър режисьор, и остава едно от върховите постижения в историята на киното.
В по-късните си години Форман продължава да снима значими творби: Народът срещу Лари Флинт (1996), с която печели „Златен глобус“ за режисура, и Човек на луната (1999), посветен на нестандартния комик Анди Кауфман.
Интересен факт е, че през живота си Форман нееднократно подчертава колко силно личните му преживявания в Чехословакия са повлияли на чувствителността му към теми като потисничество, бунт и търсенето на свобода – основни линии в голяма част от филмите му.
Милош Форман умира на 13 април 2018 г. в САЩ на 86-годишна възраст. Наследството му остава в пантеона на световното кино – като режисьор, който превърна личните си травми и своята страст към истината в произведения с универсално значение.
Милош Форман е роден на 18 февруари 1932 г. в Каслав, Чехословакия, като Ян Томаш Форман. Детството му е белязано от трагедия – по време на Втората световна война родителите му, Анна и Рудолф Форман, са арестувани от нацистите заради участие в нелегалната съпротива. Баща му загива в концлагера Бухенвалд, а майка му – в Аушвиц. Останал сирак, Милош е отгледан от роднини и израства в несигурни години, белязани от войната.
Въпреки тежкото начало, Форман открива призванието си в киното и учи сценарно майсторство в Пражката филмова академия (F.A.M.U.). През 60-те години се налага като водеща фигура в Чехословашката нова вълна със своите иронични, но човешки филми Черният Петър (1964), Любовите на една блондинка (1965) и Балът на пожарникарите (1967). Те се отличават със свеж реализъм, неподправен хумор и критичен поглед към обществото, което ги прави едновременно любими на зрителите и обект на цензура.
След съветската инвазия и потушаването на Пражката пролет през 1968 г., Форман напуска страната си и заминава за САЩ. Началото там е трудно – първият му американски филм Taking Off (1971) не постига голям успех. Пробивът обаче идва през 1975 г. с Полет над кукувиче гнездо, адаптация по романа на Кен Киси. Филмът печели петте най-големи „Оскара“ – за филм, режисура, сценарий, главна мъжка и женска роля – и утвърждава Форман като един от най-големите режисьори на своето време.
Той продължава да изследва свободата, обществения натиск и индивидуалността в следващите си творби. През 1979 г. създава мюзикъла Коса, който улавя духа на 60-те години. Истински триумф идва с Амадеус (1984) – блестяща биографична драма за Моцарт и Салиери. Филмът печели осем „Оскара“, включително за най-добър филм и най-добър режисьор, и остава едно от върховите постижения в историята на киното.
В по-късните си години Форман продължава да снима значими творби: Народът срещу Лари Флинт (1996), с която печели „Златен глобус“ за режисура, и Човек на луната (1999), посветен на нестандартния комик Анди Кауфман.
Интересен факт е, че през живота си Форман нееднократно подчертава колко силно личните му преживявания в Чехословакия са повлияли на чувствителността му към теми като потисничество, бунт и търсенето на свобода – основни линии в голяма част от филмите му.
Милош Форман умира на 13 април 2018 г. в САЩ на 86-годишна възраст. Наследството му остава в пантеона на световното кино – като режисьор, който превърна личните си травми и своята страст към истината в произведения с универсално значение.
February 18, 1932 – Cáslav, Czechoslovakia [now Czech Republic]