Ан Банкрофт / Anne Bancroft

Ан Банкрофт е родена на 17 септември 1931 г. в Бронкс, Ню Йорк, като средна дъщеря на Майкъл Италиано (1905-2001), производител на модели за дрехи, и Милдред ДиНаполи (1907-2010), телефонен оператор. Дебютира в киното през 1952 г. във филма "Не се притеснявай да почукаш" (1952), а през следващите пет години се снима в много незабележителни филми като "Горила на свобода" (1954), "Деметрий и гладиаторите" (1954), "Поверително от Ню Йорк" (1955), "Нощта" (1956) и "Момичето с черните чорапи" (1957). Към 1957 г. тя започва да изпитва неудовлетворение от сценариите, които получава, напуска филмовия бизнес и през следващите пет години играе пиеси на Бродуей. Завръща се на екраните през 1962 г. с ролята си на Ани Съливан в "Чудотворецът" (1962), за която получава "Оскар". Банкрофт продължава да прави признати изпълнения в "Тиквоядецът" (1964 г.), "Тънка нишка" (1965 г.), "Младият Уинстън" (1972 г.), "Затворникът от Второ авеню" (1975 г.), "Човекът слон" (1980 г.), "Да бъдеш или да не бъдеш" (1983 г.), "Чаринг крос роуд" 84 (1987 г.) и други филми, но най-известната ѝ роля ще бъде на госпожа Робинсън в "Абсолвентът" (1967 г.). Статутът ѝ на "по-възрастната жена" във филма е емблематичен, въпреки че в реалния живот тя е само с осем години по-възрастна от Катрин Рос и само с шест години по-възрастна от Дъстин Хофман. По-късно Банкрофт ще изрази разочарованието си от факта, че филмът е засенчил другата ѝ работа. През по-голямата част от кариерата си с прекъсвания тя се появява по-често на екрана през 90-те и началото на 90-те години, като изиграва редица персонажи във филми като "Любовен еликсир № 9" (1992), "Точка без връщане" (1993), "У дома за празниците" (1995), "G.I. Джейн" (1997), "Големите надежди" (1998), "Да запазиш вярата" (2000) и "Нагоре към вилата" (2000). Започва да се снима и в някои телевизионни филми, сред които Deep in My Heart (1999), за който печели награда "Еми". За съжаление, на 6 юни 2005 г. Банкрофт умира на 73-годишна възраст от рак на матката. Смъртта ѝ изненадва мнозина, тъй като тя не разкрива болестта си пред обществеността. Сред оцелелите са 41-годишният ѝ съпруг Мел Брукс и синът им Макс Брукс, който е роден през 1972 г. Последният ѝ филм, анимационният филм "Делго" (2008 г.), излиза посмъртно през 2008 г. и е посветен на нейната памет. - И.И. превод