Ванеса Редгрейв / Vanessa Redgrave

Ванеса Редгрейв е родена на 30 януари 1937 г. в Гринуич, Лондон, в прочуто театрално семейство – нейни родители са актьорите Майкъл Редгрейв и Рейчъл Кемпсън. Още при раждането ѝ Лорънс Оливие, който тогава играе „Хамлет“ заедно с баща ѝ, пророкува пред публиката: „Тази вечер се роди велика актриса.“ Заедно с брат си Корин и сестра си Лин израства в артистична атмосфера, която определя бъдещето ѝ.

Първоначално планира да се занимава с балет, но избира актьорството и постъпва в Central School of Speech and Drama. През 1958 г. дебютира на сцената на Уест Енд, а през 60-те години вече е сред най-ярките млади звезди на английския театър. Играе в класически пиеси като „Кориолан“, „Сън в лятна нощ“, „Както ви харесва“ и „Чайка“. Скоро идват и първите ѝ големи филмови роли – Morgan: A Suitable Case for Treatment (1966), която ѝ носи номинация за „Оскар“, Blow-Up (1966) на Микеланджело Антониони и A Man for All Seasons (1966).

През 1968 г. изиграва Айседора Дънкан във филма Isadora и получава втора номинация за „Оскар“. През този период става известна не само с актьорския си талант, но и с политическата си активност – протестира срещу войната във Виетнам, подкрепя Организацията за освобождение на Палестина и открито защитава леви каузи. Това води до сериозни противоречия, особено през 1977 г., когато участва в документалния филм The Palestinian и печели „Оскар“ за поддържаща роля в Julia. Приемайки наградата си, тя нарича протестиращите „ционистки хулигани“ – реч, която предизвиква огромен скандал и белязва кариерата ѝ.

Въпреки политическите бури, Редгрейв продължава да работи в киното, театъра и телевизията. През 1980 г. печели награда „Еми“ за ролята на Фания Фенелон във филма Playing for Time. Следват силни изпълнения в The Bostonians (1984), Wetherby (1985), Prick Up Your Ears (1987) и Howards End (1992). През 1996 г. се появява в първия Mission: Impossible редом до Том Круз, а по-късно впечатлява в Mrs. Dalloway (1997) и The Cradle Will Rock (1999).

Редгрейв е призната и на театралната сцена – печели награда „Тони“ през 2003 г. за Long Day’s Journey Into Night и е номинирана още два пъти – за The Year of Magical Thinking (2007) и Driving Miss Daisy (2010). Сред останалите ѝ отличия са „Оскар“, две награди „Златен глобус“, две награди „Еми“, „Оливие“, награди от Кан и БАФТА.

В личен план Ванеса има три деца – актрисите Наташа и Джоели Ричардсън, както и режисьора Карло Габриеле Неро. Наташа Ричардсън трагично загива през 2009 г. след ски инцидент, загуба, която дълбоко бележи семейството.

Ванеса Редгрейв остава активна както в изкуството, така и в обществените каузи – борила се е за права на човека, срещу войни и за екологични инициативи. Отказва да приеме титлата „дама“, предлагана от британската корона, предпочитайки да остане вярна на убежденията си. Днес тя е считана за една от най-големите актриси на своето време – артистка, която съчетава изключителен талант с непоколебима гражданска позиция.