Робърт Редфорд / Robert Redford

Роден на 18 август 1936 г. в Санта Моника, Калифорния, в семейството на Чарлз Робърт Редфорд, счетоводител на Standard Oil, и Марта Редфорд, която умира през 1955 г., в годината, в която завършва гимназия, Чарлз Робърт Редфорд младши е невръстно дете, което в гимназията краде капачки на джанти и губи стипендията си за бейзбол в университета в Колорадо заради пиянство. След като учи в Института по изкуствата "Прат" и живее живота на художник в Европа, той учи актьорско майсторство в Ню Йорк в Американската академия за драматични изкуства. Лола Ван Вагенен (активистка за защита на потребителите) напуска колежа, за да се омъжи за Редфорд на 9 август 1958 г.; развеждат се през 1985 г. след раждането на четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната детска смърт. Дъщерята Шона Редфорд, родена на 15 ноември 1960 г., е художничка, която се омъжва за Ерик Шлосер на 5 октомври 1985 г. в Прово, Юта; първото ѝ дете, родено през януари 1991 г., прави Редфорд дядо. Синът Джеймс Редфорд, сценарист, е роден на 5 май 1962 г. Дъщерята Ейми Редфорд, актриса, е родена на 22 октомври 1970 г. Редфорд има брат на име Уилям.

Опитът в телевизията и на сцената, съчетан с изцяло американската външност, води до филми и до пробив в ролята на Буч Касиди и Сънданс Кид (1969 г.), когато актьорът е на 33 години. Филмите "Каквито бяхме" (1973 г.) и "Ужилването" (1973 г.), и двата през 1973 г., правят Редфорд номер 1 в боксофиса през следващите три години. Редфорд използва влиянието си, за да подкрепя екологични каузи, и богатството си, за да придобие имоти в Юта, които превръща в ранчо и ски курорт Сънданс. През 1980 г. създава института "Сънданс" за начинаещи режисьори. Ежегодният му филмов фестивал се превръща в един от най-влиятелните в света. Режисьорският дебют на Редфорд "Обикновени хора" (1980) му носи наградата "Оскар" за най-добър режисьор през 1981 г. Той изчаква осем години, преди отново да застане зад камерата, този път за екранизацията на прочутия роман на Джон Никълс за Югозапада "Войната в полето Милагро" (1988 г.). През 1992 г. печели симпатиите на критиците и феновете с филма на Брад Пит "През него минава река" (1992), а през 1994 г. - отново с "Викторината" (1994), който му носи още една номинация за най-добър режисьор. - И.И. превод