Американският актьор Марк Уолбърг е един от малцината уважавани изпълнители, които успешно са преминали от тийнейджърски поп идол към известен актьор. Номиниран за "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля за филма "Отстъпление" (2006), получил положителни отзиви от критиката за изпълнението си в "Боецът" (2010), Уолбърг е и солиден комедиен актьор, доказателство за което е главната му роля в "Тед" (2012).
Марк Робърт Майкъл Уолбърг е роден на 5 юни 1971 г. в бедния работнически квартал Дорчестър на Бостън, Масачузетс. Той е син на Алма Илейн (Донъли), помощник на медицинска сестра и чиновник, и Доналд Едуард Уолбърг, шофьор на куриерска фирма. Уолбърг е най-малкият от девет деца. Той е с шведски (от дядо си по бащина линия), френско-канадски, английски, ирландски и шотландски произход. Голямото потомство на Уолбърг не е имало много възможности за израстване, особено след като родителите му се развеждат, когато той е на единадесет години. Децата се натъпкват в апартамент с три спални, като никое от тях не разполага с много лично пространство. Майката на Марк е казвала, че след развода той е станал много погълнат от собствения си живот. Обвинявала се е за последвалите проблеми и престъпност на сина си. Уолбърг отпада от гимназията на четиринадесетгодишна възраст (но по-късно получава диплома за средно образование), за да се отдаде на дребни престъпления и наркотици. Прекарвал е дните си в измами и кражби, работейки по странни сделки с наркотици, преди да се лекува с вещества.
Младият мъж имал и склонност към насилие - която често била насочена към малцинствата. На шестнадесетгодишна възраст той е осъден за нападение срещу двама виетнамци, след като се опитал да ги ограби. В резултат на присъдата си за нападение е осъден да изтърпи 50 дни затвор в затвора в Диър Айлънд. По време на престоя си там започва да тренира, за да си уплътни времето, и когато излиза от затвора в края на присъдата си, от мършав младеж се превръща в мускулест млад мъж. Уолбърг също така смята, че престоят в затвора го е мотивирал да подобри начина си на живот и да остави престъпността зад гърба си.
По това време по-големият му брат Дони Уолбърг се превръща в идол на тийнейджърите за една нощ като член на момчешката група New Kids on the Block от 80-те години. Предшественик на манията по момчешките банди, групата доминира в класациите и е на върха на възможностите си. Самият Марк беше първоначален член на групата, но се оттегли още в началото, тъй като не се чувстваше комфортно от имиджа на групата. Дони използва връзките си в музикалния бизнес, за да помогне на по-малкия си брат да сключи договор за запис и скоро светът се запознава с Marky Mark and the Funky Bunch с Уолбърг в ролята на рапър, който танцува по боксерки. Въпреки липсата на певчески способности, промоутърите харесват танцовите му движения и физиката, която знаят, че ще се хареса на тийнейджърките.
Дони написа няколко лесни песни за Марк, който събра трупа от танцьори и диджей, за да се превърнат в неговата "Funky Bunch", и се роди "Marky Mark and the Funky Bunch". Дебютният му албум "Music for the People" се превръща в хит, за което допринася готовността на рапъра да се съблече до боксерки на сцената, без да споменаваме няколкото запомнящи се парчета. Момичетата в тийнейджърска възраст се вълнуват от рапиращото "лошо момче". Звукозаписният продуцент Дейвид Гефен вижда в Уолбърг крава с маркетингови способности. След като разговаря с дизайнера Калвин Клайн, Марки Марк е назначен за главен модел на бельото на дизайнера.
Оскъдно облечената му фигура скоро украсява билбордове в цялата страна. По ирония на съдбата, докато славата на New Kids on the Block намаляваше, тъй като публиката се умори от техните сиропирани текстове, имиджът на лошото момче Марки Марк се превръщаше в още по-голяма стока. Той постоянно е на първите страници на вестниците (често на таблоидите) след множество скандали. През 1992 г. той издава книга, посветена на пениса му. Уолбърг постоянно се замесваше в слухове за битки, най-запомнящата се с Мадона и нейния антураж на парти в Лос Анджелис. Въпреки че нещата винаги са били напрегнати, те са били сравнително безобидни и са станали приятно четиво за публиката. Когато обаче в пресата се появи историята за ареста му за нападение (и обвиненията в расизъм), нещата придобиха определено по-мрачна нотка. Хората не се забавляваха. Скоро след това, по време на участие в британско токшоу заедно с рапъра Шаба Ранкс, той се забърка в още по-големи неприятности. След като Ранкс направи изказване, че гейовете трябва да бъдат разпънати на кръст, Уолбърг беше обвинен, че с мълчанието си одобрява коментарите. Марки Марк изведнъж беше заобиколен от обвинения в бруталност, хомофобия и расова омраза. Вторият му албум "You Gotta Believe" не се развиваше добре и след като обвиненията излязоха наяве, той рязко падна от класациите.
В допълнение към шума Уолбърг е изправен пред съда за предполагаемо нападение над охранител. Той е осъден да поправи вредите си, като участва в поредица от реклами срещу предразсъдъците. Смирен и унизен от изпадането си в немилост в света на музиката, Уолбърг решава да се занимава с друго - актьорско майсторство. Той се отказва от прозвището "Марки Марк" и става известен просто като Марк Уолбърг. Първата му роля на големия екран е във филма на Пени Маршал "Ренесансов човек" (1994 г.). Въпреки промяната на името, много хора се присмиват на идеята, че някогашният рапър си мисли, че може да пробие като актьор. Още от самото начало той доказва, че грешат. Във филма "Ренесансов човек" (1994 г.) той изиграва напълно очарователно ролята на обикновен, но искрен новобранец в армията. За останалите скептици става все по-трудно да отпишат Марк Уолбърг, тъй като той изнася едно прекрасно изпълнение след друго. Той ги разтърси в противоречивия "Баскетболни дневници" (1995) и ги смрази в "Страх" (1996) в ролята на най-лошия кошмар на всеки баща.
Големият обрат в кариерата на Уолбърг настъпва с ролята на проблемната порнозвезда Дирк Диглър в "Буги нощи" (1997) на Пол Томас Андерсън. Оттогава насам Уолбърг избира роли, които демонстрират широк спектър от драматични способности, участвайки в признати от критиката драми като "Трима крале" (1999) и "Перфектната буря" (2000), пуканкови филми като "Планетата на маймуните" (2001) и "Контрабанда" (2012), и дори в независими филми като "I Heart Huckabees" (2004).
Уолбърг е изпълнителен продуцент на телевизионни сериали като Boardwalk Empire (2010 г.), In Treatment (2008 г.) и изключително успешната комедия Entourage (2004 г.), която отчасти е базирана на опита му в Холивуд.
Уолбърг и съпругата му Реа Дърам имат четири деца. - И.И. превод