Бет Дейвис / Bette Davis

Бет Дейвис, родена като Рут Елизабет Дейвис на 5 април 1908 г. в Лоуъл, Масачузетс, отраства в семейство, в което родителите ѝ се разделят, когато тя е едва на десет години. Заедно със сестра си е отгледана от майка си – силна и независима жена, която работи неуморно, за да им осигури стабилност. Първоначално мечтата на Бет е да стане танцьорка, привлечена от блясъка и дисциплината на това изкуство, но постепенно сцената я завладява по-силно. Открива, че актьорството дава по-дълбоки предизвикателства и ѝ позволява да изрази сложността на характера си.

След като завършва академията „Къшинг“, желанието ѝ да учи при легендарната Ева Ле Галиен се сблъсква с отказ. Това обаче не я обезсърчава – записва се в школата по драматично изкуство на Джон Мъри Андерсън, където бързо става най-ярката ученичка. Участва в off-Broadway още в началото на 20-те години, а истинският ѝ дебют на Бродуей идва с „Broken Dishes“ през 1929 г. Скоро след това Холивуд отправя първата покана – Universal я наема през 1930 г., макар че студиото за кратко подценява присъствието ѝ. При пристигането ѝ в Калифорния дори не я разпознават като бъдеща филмова звезда.

Истинският пробив идва след като през 1932 г. подписва договор с Warner Bros. Там участва в „The Man Who Played God“ и бързо привлича внимание с умението си да играе силни, противоречиви и многопластови героини. Световната критика я забелязва с ролята на Милдред Роджърс в „Of Human Bondage“ (1934), която се превръща в сензация и, въпреки че не ѝ носи „Оскар“, я изстрелва в първата орбита на холивудските актриси. Година по-късно печели първия си „Оскар“ за „Dangerous“, а през 1938 г. – втория, за незабравимото си превъплъщение в „Jezebel“.

Тя е актриса, която никога не се примирява с посредственост. През 1936 г. отказва роля, която смята за недостойна за нея, и е временно отстранена от студиото. Прави опит да се освободи от договора си, но губи делото. И въпреки това протестът ѝ води до уважение – Warner Bros. започват да ѝ дават по-сложни, тежки и драматични роли. Не успява да получи единствената роля, за която открито е заявявала мечта – Скарлет О’Хара в „Отнесени от вихъра“, но това не намалява статута ѝ на водеща актриса на своето поколение.

През 40-те години участва в редица хитове, но към края на десетилетието кариерата ѝ временно залязва. „All About Eve“ (1950) възражда интереса към нея – тя влиза в проекта в последния момент, но превръща ролята на Марго Чанинг в една от най-емблематичните в историята на киното. След още няколко трудни години, през 1961 г. дава знаменитото си обявление „Job Wanted“ във филмовите списания, показвайки типичната си прямота и неподправена самоирония. Успехът се връща с „What Ever Happened to Baby Jane?“ (1962), която ѝ носи поредна номинация за „Оскар“ и разкрива таланта ѝ пред ново поколение зрители.

Бет Дейвис е известна не само с ролите, но и със своя характер – упорита, взискателна, блестящо интелигентна и понякога непоносимо перфекционистична. Личният ѝ живот е бурен – четири брака, множество слухове за връзки, а дъщеря ѝ Барбара по-късно публикува болезнено откровена книга за техните отношения. Въпреки това актрисата продължава да работи и след преживян инсулт, появява се във филми и телевизионни продукции и пише книги, включително известната автобиография „The Lonely Life“.

Носителка е на AFI Lifetime Achievement Award, „Еми“ за телевизионната си роля в края на 70-те години и остава емблема на Златната ера на Холивуд. Последните ѝ години са белязани от битки със здравето, но и с неизчерпаем творчески импулс. Умира през 1989 г. във Франция, но образът ѝ – силен, дръзък и неподражаем – продължава да бъде вдъхновение за актьори и зрители по целия свят.