Ицхак Финци / Itschak Fintzi

Ицхак Финци е един от най-обичаните и уважавани български актьори – човек с тиха сила, фин хумор и неподправена човечност, която излъчва и на сцената, и в живота. Роден е в София, а след завършването си в Националната академия за театрално и филмово изкуство през 1955 г. започва професионалния си път в театъра. Още от първите си изяви впечатлява с естествеността на играта си и с умението да внесе дълбочина дори в най-скромните персонажи.

Киното го открива малко по-късно – дебютира през 1959 г. във филма *Звезди*, продукция, която остава класика в българската и европейската филмова история. През следващите десетилетия Ицко Финци участва в едни от най-значимите български филми – *Краят на песента* (1971), *Преброяване на дивите зайци* (1973), *Вилна зона* (1975), *Щурец в ухото* (1975), *Елегия* (1982) и *Закъсняло пълнолуние* (1996). Във всеки от тях той носи онази неподправена доброта и уязвимост, които го правят толкова близък до зрителите.

Най-характерният му образ – „Големият малък човек“ – се превръща в негова визитна картичка. Това е героят, който животът често притиска, но който никога не губи своето достойнство, скромност и човечност. Тази линия в творчеството му го прави толкова обичан – защото българската публика разпознава в него себе си, своите слабости и своето упорито достойнство.

Финци е отличен с редица награди, сред които и престижната награда за най-добър актьор на фестивала *Златна Прага* през 1982 г. Освен с актьорството, той е известен и с любовта си към музиката – често свири на цигулка и се включва в музикални проекти, които съчетават театър и живо изпълнение.

С годините Ицхак Финци се превръща не просто в голям артист, а в символ на културна и човешка устойчивост. Приятелите и публиката му го наричат с топлото „Ицко“ – име, което за българския зрител отдавна е синоним на талант, доброта и душевна щедрост.