Колко филма и сериала с Алън Бейтс има във Filmitena?
Към момента с профила са свързани 8 заглавия. Списъкът се допълва при добавяне на нови продукции и роли.
Благодарим! Сигналът е изпратен и ще бъде прегледан.
Профил и филмография
Филми с Алън Бейтс: пълна филмография
Alan Bates
Филми, сериали и роли на Алън Бейтс, подредени по година, IMDb рейтинг и популярност. По-долу ще откриеш и биографична информация и свързани новини.
8
свързани заглавия
1
добавяния в любими
1 966
преглеждания
Филми и сериали
8
Филмография на Алън Бейтс
Най-новите свързани заглавия са Клетвена декларация (2003), Арабски нощи (2000), Принцът и просякът (2000), Хамлет (1990), Последна молитва (1987).
Няма заглавия за избрания филтър.
Избери „Всички“, за да видиш наличната филмография.
Архив на участията
Всички роли на Алън Бейтс
Разширеният списък може да включва филми, сериали, късометражни продукции и други екранни участия. Заглавията, които вече присъстват във Filmitena, водят към подробната им страница.
Отвори пълния списък с роли
Актьор
- Spartacus (2004) – Agrippa
- Hollywood North (2003) – Michael Baytes
- Meanwhile (2003) – Father Peter
- Клетвена декларация / The Statement (2003) – Armand Bertier
- Bertie and Elizabeth (2002) – King George V
- Evelyn (2002) – Tom Connolly
- Salem Witch Trials (2002) – Sir William Phips
- The Mothman Prophecies (2002) – Alexander Leek
- The Sum of All Fears (2002) – Richard Dressler
- Gosford Park (2001) – Jennings
- Love in a Cold Climate (2001) – Uncle Matthew
- Арабски нощи / Arabian Nights (2000) – Storyteller
- In the Beginning (2000) – Jethro
- St. Patrick: The Irish Legend (2000) – Calpornius
- Принцът и просякът / The Prince and the Pauper (2000) – King Henry VIII
- The Cherry Orchard (1999) – Gaev (Leonid Andreyevich)
- Nicholas' Gift (1998) – Reg Green
- Gentlemen Don't Eat Poets (1995) – Sir Hugo Coal
- Oliver's Travels (1995) – Oliver
- Hard Times (1994) – Josiah Bounderby
- Silent Tongue (1993) – Eamon McCree
- Screen One (1992) – Henry Sitchell
- The Jungle Book (1992) – Akela
- Unnatural Pursuits (1992) – Hamish Partt
- Secret Friends (1991) – John
- Shuttlecock (1991) – Major James Prentis VC
- Dr. M (1990) – Le docteur Heinrich Marsfeldt
- Хамлет / Hamlet (1990) – Claudius
- Mister Frost (1990) – Felix Detweiler
- Screen Two (1990) – Marcel Proust
- The Dog It Was That Died (1989) – Blair
- Uncontrollable Circumstances (1989) – Malcolm Forrest
- The Ray Bradbury Theater (1988) – John Fabian
- We Think the World of You (1988) – Frank
- Последна молитва / A Prayer for the Dying (1987) – Jack Meehan
- Pack of Lies (1987) – Stewart
- Duet for One (1986) – David Cornwallis
- Summer Season (1985) – Nicolas
- Dr. Fischer of Geneva (1984) – Dr. Alfred Jones
- An Englishman Abroad (1983) – Guy Burgess
- Separate Tables (1983) – John Malcolm
- The Wicked Lady (1983) – Captain Jerry Jackson
- A Voyage Round My Father (1982) – John Mortimer
- Britannia Hospital (1982) – Macready: Guest Patient
- The Return of the Soldier (1982) – Chris
- Quartet (1981) – H.J. Heidler
- The Trespasser (1981) – Siegmund
- Нижинский / Nijinsky (1980) – Sergei Diaghilev
- Very Like a Whale (1980) – Sir Jock Mellor
- Розата / The Rose (1979) – Rudge
- An Unmarried Woman (1978) – Saul Kaplan
- The Mayor of Casterbridge (1978) – Michael Henchard
- The Shout (1978) – Charles Crossley
- Piccadilly Circus (1977) – Gray
- Great Performances (1976) – James
- In Celebration (1975) – Andrew Shaw
- Play for Today (1975) – Charles
- Royal Flash (1975) – Rudi Von Sternberg
- Butley (1974) – Ben Butley
- The Story of Jacob and Joseph (1974) – Narrator
- Story of a Love Story (1973) – Harry
- A Day in the Death of Joe Egg (1972) – Bri
- Second Best (1972) – Tom
- The Go-Between (1971) – Ted Burgess
- Three Sisters (1970) – Vershinin
- Women in Love (1969) – Rupert Birkin
- The Fixer (1968) – Yakov Bok
- Far from the Madding Crowd (1967) – Gabriel Oak
- Georgy Girl (1966) – Jos Jones
- King of Hearts (1966) – Le Soldat Charles Plumpick
- The Wednesday Play (1966) – Grigor Pecharin
- Once Upon a Tractor (1965) – Joe Turrel
- Nothing But the Best (1964) – Jimmy Brewster
- Zorba the Greek (1964) – Basil
- The Guest (1963) – Mick
- The Running Man (1963) – Stephen
- A Kind of Loving (1962) – Victor Arthur 'Vic' Brown
- Whistle Down the Wind (1961) – Arthur Blakey
- The Entertainer (1960) – Frank Rice
- The Four Just Men (1960) – Giorgio
- It's Never Too Late (1956) – King Lear
- Armchair Theatre (1959–1961) – Mario
- ITV Play of the Week (1956–1960) – Peter Garside
- ITV Television Playhouse (1959–1960) – Ralph Freeman
Продуцент
- Second Best (1972) – producer
За личността
Биография на Алън Бейтс
Алън Бейтс е роден в Олдъм, Англия, израснал в обикновено семейство, което насърчавало интереса му към изкуството. Още на 11 години решава, че иска да бъде актьор – решение, което оформя целия му живот. След обучението си в гимназия в Дербишър получава стипендия за престижната Кралска академия за драматични изкуства в Лондон, където започва да развива характера и дисциплината, които по-късно ще определят стила му. Две години служи във Въоръжените сили, след което се присъединява към English Stage Company в Royal Court Theatre – сцена, която по онова време задава тона на модерния британски театър.
Първият му голям пробив идва през 1956 г., когато едва 22-годишен прави дебюта си в Уест Енд и участва в „Огледай се в гняв“ на Джон Озбърн – пиеса, която дефинира поколенията на „гневните млади хора“. Успехът е мигновен и Бейтс се превръща в едно от най-ярките лица на новата драматургична вълна. Този ранен подем го води към сътрудничества с драматурзи като Харолд Пинтър, Саймън Грей, Питър Шафър, Том Стопард и Алън Бенет, а на сцената играе както модерни текстове, така и класики на Чехов, Ибсен, Стриндберг и Шекспир. Работата му се отличава с необичайна чувствителност и способност да изгражда пълнокръвни, нюансирани персонажи, независимо дали става дума за романтични роли или за герои с различна сексуалност – една от причините той да бъде обичан от различни поколения зрители.
През 1960 г. прави преминаването към киното с ролята си в „Забавникът“, където играе с Лорънс Оливие – филм, който бързо става класика. Следват повече от петдесет филма, сред които „The Fixer“ (1968), който му носи номинация за „Оскар“. През годините избирателността му става пословична – предпочита сложни, психологически богати персонажи и често следва интуицията си, а не комерсиалния успех. Това го превръща в актьор, който сякаш няма „типичен“ образ – всяка негова роля е изградена от нулата.
В личния му живот щастието и трагедията вървят ръка за ръка. През 1970 г. се жени за актрисата Виктория Уорд, а година по-късно се раждат техните близнаци Бенедик и Тристън. Загубата на Тристън през 1990 г. и смъртта на Уорд две години след това оставят дълбока следа. Бейтс продължава да работи неуморно, като открито говори за болката и начините, по които изкуството му помага да я превъзмогне. В памет на сина си семейството основава Tristan Bates Theatre в Covent Garden – пространство, което подкрепя нови актьори и млади творци.
През 90-те и началото на 2000-те той продължава да блести на сцена и екран. Участието му в „Life Support“ през 1997 г. е определено като едно от най-силните в кариерата му, а последвалите роли на Бродуей му носят всички големи награди за актьор. През 2003 г. е удостоен с рицарско звание – признание за приноса му към театъра и киното. Дори след като започва лечение за рак на панкреаса, продължава да работи с неизменния си хумор и характерна скромност, без да допуска болестта да диктува живота му.
След кончината му в края на същата година, театралната и филмовата общност реагират с дълбоко уважение. Неговата уникална игра, меката и интелигентна екранна енергия и онзи почти невидим жест – усмивка, започваща от очите – остават като негова запазена марка и сред причините Алън Бейтс да бъде запомнен като един от най-забележителните британски актьори на своето време.
Бързи отговори