Ален Делон / Alain Delon

Ален Фабиен Морис Марсел Делон е роден в Сьо, О дьо Сен, Франция, в семейството на Едит (Арнолд) и Фабиен Делон. Баща му е с френски и корсикански италиански произход, а майка му е с френски и немски произход. Родителите му се развеждат рано и Делон има бурно детство, като често е изключван от училище.

През 1953/1954 г. той служи във френската морска пехота в Индокитай. В средата на 50-те години работи различни странни работи, включително като сервитьор, продавач и портиер на пазара Les Halles. Решава да опита актьорска кариера и през 1957 г. дебютира в киното във филма на Ив Алегре Quand la femme s'en mêle (1957). Отказва предложението за договор от продуцента Дейвид О. Селзник, а през 1960 г. получава международно признание за ролята си във филма на Лукино Висконти Rocco e i suoi fratelli (1960). През 1961 г. се появява на сцената в "'Tis a Pity She's a Whore", режисиран от Висконти, в Париж. През 1964 г. създава собствена продуцентска компания, Delbeau Productions, и продуцира късометражен филм на режисьора Ги Жил. През 1968 г. се оказва замесен в скандал за убийство, наркотици и секс, в който косвено са замесени големи политици и личности от шоубизнеса, но в крайна сметка е оправдан по всички обвинения. В края на 60-те години на ХХ век създава друга компания. Adel Film, а през следващата година започва да продуцира игрални филми. През 1981 г. режисира първия си филм - Pour la peau d'un flic (1981).

В началото на кариерата си Делон предизвиква сензация; той се превръща в олицетворение на младия, енергичен, често морално покварен мъж. Със своята спираща дъха външност той е предопределен да играе нежни любовници и романтични герои и е френско въплъщение на типажа, създаден в Америка от Джеймс Дийн. Първият му изключителен успех идва с ролята на паразита Том Рипли в обляния в слънце трилър на Рене Клеман Plein soleil (1960). Делон представя психологически портрет на млад циник-убиец, който се опитва да приеме самоличността на жертвата си. Напълно различна роля му предлага Висконти в Rocco e i suoi fratelli (1960). В този филм Делон играе предания Роко, който приема най-големи жертви, за да спаси безчинстващия си брат Симон.

След няколко други филма в Италия Делон се завръща към криминалния жанр с Жан Габен в Mélodie en sous-sol (1963). Тази творба, класически пример за жанра, се отличава не само със солидно разработен сценарий, но и с внимателна продукция и отлични изпълнения на Делон и Габен. Едва в края на 60-те години на ХХ век елегантният и смъртоносен Делон става олицетворение на спокойния, психопатичен хулиган, който се взира в камерата като котка, оценяваща мишка. Неговата твърда, безмилостна страна е използвана за първи път с истински ефект от Жан-Пиер Мелвил в "Самоубиецът" (1967). През 1970 г. има огромен успех в кървавия "Борсалино" (1970) - който той също продуцира - в ролята на дребен гангстер през 30-те години на миналия век, който заедно с Жан-Пол Белмондо става крал на марсилския подземен свят. По-късно Делон печели признанието на критиката за ролите си, противно на типажа, във филма на Джоузеф Лоузи "Господин Клайн" (1976), в който играе (блестящо) ледено зловещата главна роля, и в арт-филма "Любовта на Суон" (1984). От първия си брак с Натали Делон има по-голям син Антъни Делон (който също участва в редица филми), а от Розали има малък син и дъщеря - Ален-Фабиен и Анушка. - И.И. превод