Джеймс Кобърн / James Coburn

Мъничък, харизматичен и многостранен актьор с невероятна усмивка, която успокоява всички, Джеймс Кобърн учи актьорско майсторство в Калифорнийския университет, а след това се премества в Ню Йорк, за да учи при известния преподавател по актьорско майсторство Стела Адлер. След като е забелязан в няколко театрални постановки, Кобърн участва в няколко второстепенни уестърна, преди да бъде избран за ролята на хвърлящия ножове и стрелящ бързо Брит в мегахита на Джон Стърджис "Великолепната седморка" (1960 г.). Стърджис си спомня за таланта на Кобърн, когато прави кастинг за следващия си голям филмов проект - "Голямото бягство" (1963), където Кобърн играе австралийския военнопленник Седжуик. Сега Кобърн получава редовна работа, включително в "Майор Дънди" (1965), първият от няколкото филма, в които участва, режисирани от холивудския енфантър Сам Пекинпа.

След това Кобърн получава роля и изиграва особено добре ролята на командир-лейтенант Пол Къмингс във филма на Артър Хилър "Американизацията на Емили", където демонстрира усет към тънката, иронична комедия на сценариста Пади Чайефски, която ще определи изпълненията му до края на кариерата му.

Следващите две години са ключов период за Кобърн, с изпълненията му в чудесната шпионска пародия "Нашият човек Флинт" (1966 г.) и зловещия "Мъртва топлина на въртележката" (1966 г.). През 1967 г. Кобърн продължава с продължението на "Флинт", "В като Флинт" (1967), и с недооценената политическа сатира "Анализаторът на президента" (1967). Останалата част от 60-те години на ХХ в. е доста неспокойна за Кобърн. Въпреки това той се свързва с легендата на бойните изкуства Брус Лий и двамата тренират заедно, пътуват много и дори посещават Индия, за да проучат местата за предложен филмов проект, но преждевременната смърт на Лий (Кобърн, заедно със Стив Маккуин, е носител на паничка на погребението на Лий) слага край на това.

През 70-те години на ХХ век Кобърн отново се появява в няколко силни роли, започвайки с филма на Пекинпа "Пат Гарет и Били Хлапето" (1973), заедно с Чарлз Бронсън в "Тежки времена" (1975) от епохата на депресията и като разочарован немски войник на руския фронт в превъзходния "Железен кръст" (1977) на Пекинпа. Към края на десетилетието обаче Кобърн е диагностициран с ревматоиден артрит, който сериозно затруднява здравето и работата му в продължение на много години. След като конвенционалното лечение не дава резултат, Кобърн се обръща към холистичен терапевт и чрез преструктурирана програма за хранене постига определено подобрение. През 90-те години на миналия век той отново се появява редовно във филмови и телевизионни продукции.

Никой вероятно не е бил по-изненадан от самия Кобърн, когато през 1997 г. е номиниран, а след това и печели наградата за най-добър актьор в поддържаща роля за ролята на бащата на Ник Нолте, който злоупотребява и е алкохолик, във филма Affliction (1997). На 70-годишна възраст кариерата на Кобърн получава нов тласък и той се снима в още 14 филма, сред които "Снежни кучета" (2002 г.) и "Човекът от Елисейските полета" (2001 г.), преди да почине от сърдечен удар през ноември 2002 г. Страстите на Кобърн включват бойни изкуства, игра на карти и кубински пури (което може да е допринесло за фаталния му сърдечен удар). - И.И. превод