Джеймс Кобърн / James Coburn

Джеймс Кобърн е роден в Лоръл, Небраска, и израства в Калифорния, където започва да се увлича по киното още като ученик. Учи актьорско майсторство в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а по-късно се премества в Ню Йорк, за да се обучава при прочутата Стела Адлер – учителка на някои от най-големите американски актьори. Сцената се оказва неговото истинско призвание и след участия в театрални постановки скоро получава шанс да влезе в киното.

В началото е избран за малки роли в уестърни, но светът на Холивуд забелязва таланта му с *Великолепната седморка* (1960), където играе Брит – мълчаливия стрелец, известен с умението си да борави с ножове. Три години по-късно Джон Стърджис отново го кани – този път в *Голямото бягство* (1963), където Кобърн се превъплъщава в австралийския военнопленник Седжуик. Тези участия му носят редовни ангажименти и работата му с режисьори като Сам Пекинпа в *Майор Дънди* (1965) бележи началото на дългогодишно сътрудничество.

През втората половина на 60-те години Кобърн става едно от лицата на новата вълна в американското кино. Сатирата *Нашият човек Флинт* (1966) и продължението ѝ *В като Флинт* (1967) показват умението му да играе със самоирония и харизма, а ролята му в *Американизацията на Емили* разкрива чувството му за комедия и усет към нюансирания диалог. В този период той се свързва и с Брус Лий – двамата тренират бойни изкуства заедно, пътуват из Азия и остават близки приятели до трагичната смърт на Лий през 1973 г., на чието погребение Кобърн е сред носачите на ковчега.

През 70-те години актьорът затвърждава името си с участия в *Пат Гарет и Били Хлапето* (1973), *Тежки времена* (1975) редом с Чарлз Бронсън и *Железен кръст* (1977), където играе немски войник на Източния фронт. В края на десетилетието обаче здравето му се влошава – диагностициран е с ревматоиден артрит, който силно ограничава подвижността му. Вместо да се предаде, Кобърн се обръща към алтернативна терапия и променя начина си на живот, което му позволява да се завърне в киното през 90-те.

Истинският му триумф идва през 1997 г., когато на 70-годишна възраст печели „Оскар“ за най-добър актьор в поддържаща роля за *Affliction*, в който изиграва суровия и алкохолизиран баща на героя на Ник Нолте. Това признание му носи нов подем – снима се в още над десет филма, сред които *Човекът от Елисейските полета* (2001) и *Снежни кучета* (2002).

Освен киното, Кобърн има страст към бойните изкуства, играта на карти и кубинските пури, които често са неизменен негов аксесоар. Умира внезапно от сърдечен удар през ноември 2002 г., оставяйки след себе си наследство на харизматичен актьор, способен еднакво убедително да пресъздава и екшън герои, и сложни драматични образи.