Денис Хопър е роден на 17 май 1936 г. в Додж Сити, Канзас, и е смятан от мнозина за един от истинските "enfant terribles" на Холивуд, който прави невероятна кариера в продължение на повече от пет десетилетия. Младият Хопър проявява интерес към актьорството още от ранна възраст и за първи път се появява в множество телевизионни предавания от 50-те години, сред които "Медик" (1954 г.), "Шайен" (1955 г.) и "Шугарфут" (1957 г.). Първата му филмова роля е в "Джони Гитара" (1954), която бързо е последвана от роли в "Бунтовник без кауза" (1955), "Гигант" (1956) и "Престрелка в О.К. Корал" (1957). Хопър всъщност става добър приятел на Джеймс Дийн и е съкрушен, когато Дийн загива в автомобилна катастрофа през септември 1955 г.
Хопър се превъплъщава в образа на младия Наполеон Бонапарт (!) в обсипания със звезди филм "Историята на човечеството" (1957 г.) и редовно се появява на екрана през 60-те години, често в доста невзискателни роли, обикновено като злодей в уестърни като "Истинска смелост" (1969 г.) и "Високо вдигнат" (1968 г.). В началото на 1969 г. обаче Хопър, колегата му актьор Питър Фонда и писателят Тери Саутърн пишат сценарий за контракултурен road movie и успяват да съберат 400 000 долара финансова подкрепа. Хопър режисира нискобюджетния филм, озаглавен Easy Rider (1969), с участието на Фонда, Хопър и младия Джак Никълсън. Филмът има феноменален касов успех, тъй като се харесва на тогавашната младежка култура, насочена срещу властта. Той променя холивудския пейзаж почти за една нощ и всички големи студия се впускат в борбата срещу утвърждаването на властта, като произвеждат нискобюджетни филми за бунтовнически настроени хипита, мотоциклетисти, отклоняващи се от военна служба и пушачи на трева. Следващият режисьорски опит на Хопър, "Последният филм" (1971 г.), обаче е критически и финансов провал и той признава, че през 70-те години сериозно злоупотребява с различни вещества, както законни, така и незаконни, което води до спад в качеството на работата му. През следващите осем години участва в оскъдна колекция от филми, произведени в Европа, преди да се появи в запомнящо се изпълнение на ролята на пушещ трева фотограф заедно с Марлон Брандо и Мартин Шийн в епичния филм на Франсис Форд Копола за войната във Виетнам "Апокалипсис сега" (1979 г.). Получава признание и за актьорската и режисьорската си работа в "Out of the Blue" (1980).
С тези два забележителни опита началото на 80-те години на миналия век бележи ренесанс на интереса на Холивуд към таланта на Денис Хопър, а изгонването на демоните на наркотиците и алкохола чрез рехабилитационна програма означава завръщане към ободряващи и провокиращи изпълнения. Той е превъзходен в Rumble Fish (1983 г.), участва в хладния шпионски трилър The Osterman Weekend (1983 г.), изиграва учителка в My Science Project (1985 г.), е подъл и ненормален наркодилър в River's Edge (1986 г.) и, най-запомнящо се, наелектризира публиката като нецензурния Франк Бут в зловещия и еротичен филм на Дейвид Линч Blue Velvet (1986 г.). Интересен факт е, че в началото на 80-те години на ХХ век нестандартният Хопър е избран да озвучи "Разказвача" в анимационната поредица детски филми "Заешки ушички" по произведенията на Ханс Кристиан Андерсен!
Хопър се завръща към филмовата режисура в края на 80-те години и застава начело на противоречивия филм за банди "Цветове" (1988 г.), който е добре приет от критиката и публиката. Отново застава пред камерите за роли в Super Mario Bros (1993), застава на лошата страна на гангстера Кристофър Уокън в True Romance (1993), повежда полицая Киану Рийвс и пътничката в автобуса Сандра Бълок на смъртоносна разходка в Speed (1994) и предизвиква жабаря Кевин Костнър за световно надмощие във Waterworld (1995). Загадъчният Хопър продължава да бъде зает през 90-те години и през новия век с участието си в "Нощта, която нарекохме ден" (2003), "Пазачът" (2004) и "Земя на мъртвите" (2005).
Освен актьорски и режисьорски талант, Хопър е опитен фотограф и художник, като негови творби са излагани в галерии както в САЩ, така и в чужбина. Освен това той е отдаден и опитен колекционер на модерно изкуство и притежава една от най-богатите колекции в САЩ. Денис умира от рак на простатата на 29 май 2010 г., по-малко от две седмици след 74-ия си рожден ден. - И.И. превод