Уна Чаплин / Oona Chaplin

Уна О’Нийл Чаплин е родена в Уоруик, Бермудските острови, в семейството на прочутия американски драматург Юджийн О’Нийл и английската писателка и светска личност Агнес Болтън. Детството ѝ преминава в охолство, но не и без липси – баща ѝ често отсъства от живота ѝ, погълнат от работата си. В тийнейджърските си години Уна учи в елитен пансион в Ню Йорк, където се сприятелява с бъдещи икони на обществото като Глория Вандербилт и Карол Маркъс. През 1941 г. е обявена за една от най-желаните дебютантки на сезона, а с артистични корени и дядо – театралният актьор Джеймс О’Нийл – изглежда естествено, че ще поеме по пътя на сцената.

През 1942 г. Уна заминава за Холивуд, решена да започне актьорска кариера. Там съдбата я среща с легендата на нямото кино Чарли Чаплин. Двамата се запознават в дома на нейния агент, а след като тя се явява на кастинг за филм на Чаплин, режисьорът започва да ухажва младата дебютантка. Разликата във възрастта им – той е на 54, тя едва на 18 – не спира любовта им, и година по-късно те сключват брак. Баща ѝ, дълбоко несъгласен с избора ѝ, я отхвърля и прекъсва всякакъв контакт – рана, която Уна носи цял живот.

След брака тя напуска мечтата си за актьорска кариера и се посвещава на семейството си. Заедно с Чаплин създават дом, изпълнен с живот и смях – те имат осем деца, сред които бъдещи актьори и артисти, наследили таланта на родителите си. Уна е негласната опора зад гения на съпруга си, споделяйки както славата, така и трудностите му.

През 1952 г., в разгара на маккартизма, семейството напуска Съединените щати, след като Чаплин е подложен на натиск да даде обяснения за „моралното си поведение“. Вместо това двамата се установяват във Веве, Швейцария, където прекарват останалата част от живота си. След смъртта на Чаплин през 1977 г. Уна остава в същата къща край Женевското езеро – тиха, отдадена на спомените си и на децата, които често я посещават.

Въпреки че никога повече не се омъжва, тя запазва връзки с хора от артистичните среди и поддържа приятелства с личности като актьора Райън О’Нийл. Последните ѝ години преминават спокойно, далеч от прожекторите, в градчето, което се превръща в нейно убежище. Уна Чаплин умира във Веве през 1991 г. от рак на панкреаса – оставяйки след себе си не просто фамилията на един от най-великите творци в историята на киното, а и спомена за жена, която е превърнала любовта и предаността в собствена форма на изкуство.